През 1944 г. Джак Керуак бил само на 22 години. Вече бил вкусил от всички по-популярни и достъпни изкушения на живота: наркотици, алкохол, оргии, проститутки. Джак се движел основно из ъндърграунд средите на Ню Йорк в обкръжението на скитници, пияници и проститутки. Вече познавал секса и с мъже, и с жени. Срещал се, разбира се, и с другите не по-малко видни фигури от бийт поколението в САЩ: Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и най-вече Лусиен Кар – изключително умен и харизматичен 19-годишен младеж, благодарение на когото в крайна сметка горните трима всъщност се познавали. Керуак вече бил написал първия си роман „Морето е мой брат“ и вече бил започнал „Градчето и градът“. Между две от пътуванията от или към Ню Йорк, Керуак се задържал за по-дълго в града и се потопил цялостно в атмосферата му, именно през лятото на 1944 г.
Блажени години на безвремие и мечти
На 13 август същата тази година Керуак и Кар се опитали да се качат нелегално на един тръговкси кораб, който бил хвърлил котва на пристанището в Ню Йорк и се очквало да замине за Франция. Под ефекта на неколкодневното алкохолно опиянение на двамата им хрумнала идеята да заминат за Франция, за да помогнат за освобождаването на Париж от нацистите. Все пак родителите на Керуак били родом от Квебек и той можел да мине за французин, а Кар просто трябвало да се прави на глухоням. Един моряк обаче ги видял, разкрил и принудил да слязат на сушата.
Макар и леко разочаровани от изплъзналото им се гарантирано приключение двамата нямали нужда от кой знае каква утеха и се върнали къл любимото си убежище – „West End Bar” в Ню Йорк, където обикновено можело да се срещнат студентите от Колумбийския университет, а те били от житейски и интелектуален интерес за Керуак и неговите приятели. Керуак и Кар разбира се се отдали на гуляй и алкохолен маратон из нощен Ню Йорк в очакване да се случи нещо интересно или пък просто ей така от любов към свободата, която само мизерията и младостта (в комбинация!) могат да осигурят.
На снимката вляво – Джак Керуак и Лусиен Кар през 1944 г.
В един момент Джак си тръгнал от поредния бар, където били „пуснали котва“ двамата приятели, а Лусиен останал да си допива бирата. На излизане джаз поетът се сблъскал с Дейвид Каменър. Каменър бил някакъв „дъртак“ на 33 години, учител по физическо, който тормозел Кар още от юношеските му години – завършен педераст, който вече бил тотално омагьосан от красотата на младежа. Дейвид се попитал Джак дали е виждал Лусиен и той му показал дъното на бара.
Убийството в Ривърсайд Парк
Каменър естествено решава да се пробва с Лусиен за пореден път, отправяйки му неумело прикрити намеци и нагли сексуални предложения. И двамата са здраво пияни, но едва ли някой от тях си е давал реална сметка, че това ще бъде посленият опит на нахалния учител по физическо да свали младежа. В един момент Кар се чупи от бара, но онзи пък решава да тръгне по петите му и така двамата се спречкват на улицата пред нощното зааведение, постепенно и неустено насочвайки се към Ривърсайд Парк, който граничи с местната р. Хъдсън. В своето пиянство Каменър заплашва Кар, че ще нападне неговата годеница Селин, ако не му пусне.
Малко по-късно двамата вече се намират в един доста тъмен ъгъл на парка, където 33-годишният мъж вече определено не издържа на желанието си и под стимулиращия ефект на алкохола се нахвърля без повече увъртания върху своята сексуална жертва в лицето на тийнейджъра, настоявайки да го обладае. Каменър също така заплашва, че ще убие Кар, ако последният продължава да упортсва. Тогава в един момент на гняв, самозащита и справедлива мъст Кар вади швейцарското си ножче и пробожда няколко пъти своя нападател.
Кар разказва по-късно, че веднага след като убил Каменър, завъразл ръцете и краката му и бутнал трупа му във водите на Хъдсън. След това младият мъж отишъл при своите малко по-възрастни приятели Уилям Бъроуз и Джак Керуак, за да посика от тях съвет. Първият изобщо не искал да повярва, мислел си, че това се обичайните брътвежи на Кар в резултат на поредния тежък алкохолен и наркотичен делириум. Тогава обаче Кар му показал окървавената кутия с цигари на Каменър, и Бъроуз разбрал, че приятелят му никак не се шегува. Бъроуз, който всъщност познавал и Кар, и Каменър още от Сейнт Луис, хвърлил пакета с цигари в тоалетната и посъветвал Кар да се предаде веднага на ченгетата.
Кар обаче не харесал тази идея и предпочел да поговори и с Керуак, когото заварил в компанията на двама негови приятели. Ти-Джийн, както наричали тогава Керуак, му помогнал да разкара швейцарското ножче и няколко други веществени улики, които го свързвали с жертвата. След това четиримата изпили по няколко бири и съвсем спокойно отишли към Таймс Скуеър да хапнат хот-дог. След това ходили на кино и дори в Музея на модерните изкуства в Ню Йорк – въобще, хладнокръвието на Керуак внасяло спокойствие и подтискало вторичните ефекти на страха и гузността.
Самопризнание, пандела и измъкване
Два дни по-късно обаче, след настоятелните молби на майка му, Кар отишъл в полицията и се предал. Първоначално прокурорът не му се вързал особено, но всичко си дошло на мястото, след като полицаите открили трупа на Каменър в реката. В резултат на това, на свой ред били обвинени и Керуак и Бъроуз, тъй като не били предали своя приятел в полицията. Доста наивна, непоследователна и детинска постъпка от страна на Кар…По-късно обаче той се доказал като пълноценен и лоялен другар и истински бийтник, така че нека отдадем тази сравнително глупава постъпка най-вече на младостта на Лусиен Кар. Обвиненията към Уилям Бъроуз и Джак Керуак обаче си стояли. Бъроуз бил богаташко синче и за него не било проблем да си плати гаранцията, за разлика от Керуак, чийто родители били доста бедни, а и не били склонни да го вадят от всякакви каши така или иначе.
Неговата приятелка в онзи период обаче Еди Паркър, която наскоро се била сдобила с прилично финансово състояние, до което се докопала в резултат на някакво наследство. Естетвено, че в нея била надеждата на Керуак, но хитрата Еди имала специално условие – искала младият писател да се ожени за нея…Доста подло, но в крайна сметка Керуак нямал избор и се оженил за Еди Паркър на 22 август – само 9 дни след убийството. Всъщност Керуак се оженил за нея докато още бил в затвора. Този насилствен брак едва изтраял една година.
Портерт на Джак Керуак от Джошуа Бъдич.
След като били освободени от затвора, Керуак и Бъроуз описали преживяванията си от този период в романа „А хипопотамите се сварили в басейна си“ – „And the hippos were boiled in their tank“, написан през 1945 г., но публикуван едва през 2008 г. Колкото до Кар, той прекарал две години зад решетките, след което бил освободен.
Тримата продължили своя бавен и категоричен плонж в алкохола, дрогата, секса и романтиката на нощта и неизвестното. Според някои информации, Бъроуз развил своята зависимост към морфина именно вследствие на случката „Кар – Каменър“, но това в случая е просто детайл. Такива случки каляват волята, характера и приятелството…
Най-важното е, че литературата не останала на заден план. Рано сутринта на 17 юли 1947 г. Джак Керуак потегил пеша към непознатото. Зверски силен дъжд дори го принудил да направи обратен завой в един момент, но това е отделна история. Това му ранно утринно тръгване всъщност е началото на „По пътя“ – безспорен монумент на световната литератрура.
източник: Le Point
Калин Боянов
Тагове: Джак Керуак Лусиен Кар Уилям Бъроуз бийт поколение Дейвид Каменър
