skip to main |
skip to sidebar
Лора Крумова няма цветя на леглото до себе си
– Какво ви събужда сутрин, Лора? – Няколко часовника, които издават ужасяващи звуци! Само един не ми е достатъчен. Подсигурявам се с 3. Отделно включвам и алармата на мобилния телефон. – Нямате ли страх, че ще се успите? – Тук комедията е по-скоро драма. Има сутрини, в които лелото ти мирише на сън, а ти трябва да станеш, за да поприказваш малко. Но два пъти съм се успивала. Е, все пак успях за работа. Единият път беше фатален. Дойдох в 7 и 12 минути, Коритаров вече беше започнал. Зрителите обаче не разбраха, че съм се успала. – Остава ли ви време след ефир за чисто женски неща? – Откакто отново сме двама (на екран), животът започва отново да пее! Месецът, в който бях сама, беше труден. – Коя е Лора след „Здравей, България“? – Едно момиче от „Захарна фабрика“, част от „Захарната фабрика“ все още е в мен. – Какво обичате да правите? – Обичам определени хора и обичам да ги виждам. – Какво готвите най-вкусно? – Готвя много рядко, за да впечатля или убия! (смее се) – „Дегизирате“ ли се, като се разхождате по улиците? – Не, само гледам лошо, ако не ми се говори. Непрекъснато ме спират някакви хора, а аз понякога не съм в настроение, особено когато съм станала в 4 сутринта. – Почти месец водите с Милен Цветков. Кой повече ви пасва като партньор, Милен или Коритаров? – Няма място за сравнения, прекалено са различи, като характери и темпераменти. – Налага ли ви се да „влизате в роли“, заради сценария. – Не. Сценарий няма. – В интернет форумите се коментира, че като водеща стоите най-добре сама. – Извървях най-трудните моменти, когато бях сама. Но това предаване има нужда от двама водещи. Ако някой ден стигна до амбицията да правя нещо самостоятелно, ще е съвсем различен формат, в който по-скоро бих била зад кадър. – Спечели ли предаването, като остави политиката на заден план? – Не оставяме политиката назад, а такъв е форматът. Предполага, освен политика, да има и много други неща, които да будят човек с музика, с весел разговор, дори сериозните теми да са представени в друг вид. Не да докарваме хората до депресивни състояния. – Все пак е година на избори, затова прави впечатление завоят към забавното. – И с Милен сме го обсъждали – 2009 година, пускаш телевизора и виждаш еднакви формати и ти идва да изключиш телевизора. Идеята е не да бъдем отдушник, а да говорим за неща, които наистина интересуват хората. – Политика мръсна дума ли е? – Чак толкова остро – не. Но има прекалено много хора с лични интереси в нея. Прекалено много! – За какво ви се говори на вас в предаването? – Ние нещата ги решаваме с Милен и което той иска – влиза, което аз – също. Така че няма тема, която да съм искала да засегна и да не присъства. Много се уморих, докато бях сама и сега наистина си почивам психически. – Самоиронична ли сте, имате ли чувство за хумор? – За самоиронията – да, но повече самоирония понякога означава и повече комплекси. Границата е важна. Хуморът е химия, с някои сме в едно съединение, с други хора – не. – Красивите и известни жени са обект на ухажвания, вие имали ли си неприлични предложения? – Всички предложения са прилични в момента. Шегувам се! – Не ви ли е страх от звездоманията, много известни хора не се усещат кога се разболяват от тази болест. – Не ме е страх, не се плаша лесно. – Как се навихте за еротична фотосесия в мъжко списание, в което сте по бельо? – В живота на всяка жена има момент, в който гърдите й побеждават над интелекта. Пак се шегувам. Беше ми забавно да направим снимките. – Сякаш хората ви видяха в нова светлина – на освободена, щастлива млада жена. – Дивото зове, няма две мнения. Не съм правила нещо с цел да се разбира нещо друго. Просто беше весело и поучително занимание. Бях ужасно срамежлива но фотографът Темелко Темелков ме омая. – Защо жените се оплакват, че все я няма любовта в стил „Сексът и градът“? – На жените им се наложи да бъдат по-силни и това се отразява и на сексуалния живот. – Кое е най-абсурдното, което сте чували за себе си? – Че имам мустак и разширени вени. Информация на жълтата преса от миналата седмица. Мили хора. – Вярно ли е, че си падате по Кеворк Кеворкян? – Стига храна за жълтите вестници. Този въпрос почна странно да се повтаря. – Да, но не давате отговор… – Ами имам това право. Не ми е интересно да отговарям на този въпрос. – Има ли цветя на леглото до вас? – Мисля, че това беше химнът на малашевските гробари. Благодаря, жива съм, добре съм! (смее се)
