ЗооХИТ – – Символика на дърветата – – ЗооХИТ

50
Добави коментар
gotiniat23
gotiniat23

ДъбСвещеното дърво на Перун, върховния бог на мълнията. Смята се за световно дърво, модел на света. От него е бъдникът на Бъдни вечер. Миросването на дървото го прави още по-свято. С пръчки или шумки от дъб влиза полазникът на Игнажден.

От дъб са бухалката за пране, кобилицата. От дъб се правели оброци, а там, където не е имало църква, хората са се молели при вековни дъбове, правели са там курбани, особено за светците Градушкари. Под клоните на дъб преспиват болни или се провират под корените и се надяват на изцеление и чудо. На някои от тези свещени дървета мътели орли или кацали крилати змейове. И едните, и другите пазели нивите от град и хали. По време на суша дъбът се пръска със светена вода. Дъб не се сече, иначе нещастия и беди ще сполетят дома или селището. С клонки от дъб или габър се препасва кръстът, да не боли по време на жътва.

Ела Елата расте далече по високите и стръмни върхове, където други дървета не стигат. Под сянката й се крият юди и самодиви, елени и кошути. Ели ограждат отвсякъде планинските чисти и непристъпни езера, в които се къпят далече от хорските очи дивни и страшни същества. Сигурно заради това народът ни е съхранил към бора и елата тайнствен, почти мистичен респект. Елата е прокълнато дърво. И тя като трепетликата, върбата, тополата и клена не уважила Богородица и нейния новороден син, не й се поклонила, не спряла дъха си заедно с цялата природа пред чудното и свято раждане. Елата е символ на невинност и радост. И сватбените ритуали веднага й отреждат място заради тях. На много места, украсена и накичена като за светъл празник, елата стои на най-важното място на трапезата – пред кума, и не се изнася, докато невестата не влезе в брачната стая с младоженеца. Стройна, висока и тънка, елата е магическо пожелание за здраве и успехи. В народните песни се появява като двойник на мома красавица, сестра на двама стройни братя, невеста, излизаща от бащиния си двор. Дълги години борината била единственото светило. Затова и до днес дървото се свързва с огъня и светлината.

Леска Леската е свещено и лековито дърво. Легендата разказва, че е кум на змията и е страшна за всички влечуги. Те могат да бъдат убити само от леска, затова и овчарите правят гегите си от нея. В народната представа леската гони зли сили и болести и в тази си роля присъства в редица ритуали (гонене на змии на Благовец), от леска са тоягите на коледарите и на русалиите, сурвачките на децата. Преди сватбата всеки момък изработва и подарява на бъдещата си невеста хурка от леска или дряново дърво, символ на стремежа към щастие и дълголетие.

Овощно дърво (дюля, слива, круша…) Символ е на плодовитост и магия за изобилие, род, челяд. До кръста на пресен гроб се забучва овощно дърво, украсено с цветна вълна. Садят се различни дървета – ябълка, слива, круша, – за да има от техния плод за починалия, за да му пазят сянка, за да създадат уют и спокойствие. А може би, за да напомнят за онази роля, която има космическото дърво – да свързва световете, да бъде медиатор между нашия и другия свят.

Орех Някога, по време на големия потоп, Господ хапвал орехи. Черупките от тях станали спасителни ладии за малцината, избрани да се спасят. В древен Рим и Гърция вярвали, че орехът увеличава плодовитостта. Орехът е свързан с живота на човека и със силите на отвъдното, с оная невидима връзка между световете. Ореховото дърво, асоциирано като дърво на живота, е посредник между двата свята – на живите и на мъртвите. Затова на Духовден под краката се слага орехова шума, за да видят мъртвите, а после шумата се отнася вкъщи. Като символ на живота, на Гергьовден рано сутринта вратите се украсяват с орехови листа, а овцете се изкарват с орехово клонче. Ореховата шума гони змейове и самодиви, затова през Русалската неделя (седмицата след Спасовден) моми и булки слагат в пазвата си орехови листа и пелин. Орехът се използва и в различни гадателски практики. На Бъдни вечер по него се гадае за здраве и живот. По орехите, хвърлени с житото над сватбата, гадаят за мъжките деца на новото семейство. На засевки в ситото с брашното се слагат орехи. Орехи се слагат и при дървото, от което е отсечена дръжката за знамето, а също и при украсата на самото знаме. В чашата с вино на свещеника има орехови ядки. Младоженците се запойват с вино от купа, на дъното на която са сложени орехови ядки (за здраве и дълголетие). Орех или орехова фиданка не се садят, защото когато дървото порасне и дънерът му стане дебел колкото врата на човека, който го е садил, той ще умре.

Шипка Шипката предпазва от вредоносни влияния. Затова се използва при направа на сватбеното знаме.

Ябълка Ябълката е знак за неизтощима жизненост, на радост от живота и участие в необяснимата мистерия, наречена отвъден свят. Тя е символ на любов и плодородие. Влюбените си разменят ябълка като знак за голямата им любов. Сватба: С ябълка в дома на момичето ходят годежари. С ябълка се кани на сватба, тя изразява степен на близост и уважение към поканения, особено към кума. Символична покана с ябълка се отправя и към близките мъртъвци за участие в сватбата. На места след бръсненето младоженецът се къпе с вода, в която е сложена ябълка – същата, която по-късно се слага във водата за миене на невестата. На трапезата у момини, преди тръгването за венчавка, младоженецът подава на булката ябълка с пара. Млади съпрузи изяждат двете половинки на червена ябълка, за да се обичат, да имат деца и да приличат децата им на тях. На сватбеното знаме, на върха му, а също и на кумовото дръвце, магически грее по една червена ябълка и обещава плодородие и любов. При развалянето му тя се изяжда, пръчката се разчупва и хвърля на четири страни или през къщата, върху покрива на черквата, в реката, или върху някой неженен, за да се ожени, разбира се. След първата брачна нощ младоженката, ако е честна, вместо риза, показва ябълка и върху нея сватбарите оставят пари. След успешно свождане носят на тъстовете, заедно с благата ракия, и ябълка. Сбогуване: Плодът от дървото на познанието е неизменен атрибут при смъртта, при прекрачването към един непознат за живите, но предстоящ за опознаване от душите, свят. С ябълка Архангел Михаил идва при човека в последния му час и вади душата му. С ябълка душата ще извърви дългия път от Земята до небесните райски селения. До мъртвец се слага ябълка, за да я занесе на починали вече роднини и близки. При погребение на млад човек се прави оруглица от цяло ябълково дръвче с позлатени (варакосани) плодове на клоните. Дръвчето се забива вместо кръст на гроба при главата. То е аналог на сватбеното знаме, което така и не било съдено на младия да се развява на сватбата му. Това дръвче, оруглица, има смисъл на световното дърво, медиатор между нашата Земя и небесната. То е път към света на предците, помага на душата по най-бързия начин да стигне рая. Позлатените ябълки имат двойна магия. От една страна, е връзката със задгробния свят на хаоса, мрака и смъртта. От нея обаче произлизат и силата на новото раждане, и плодородието. Връзка между живота и смъртта посредством ябълката се осъществява и в коледарското дръвце, в което ябълката също присъства задължително.

Явор Яворът е чудно дърво, под чиято сянка спи св. Николай, а св. Неделя го буди. Сади се край чешма за спомен. Може би защото е произлязъл от млад момък, превърнат в явор след раздяла с любима девойка. Припомня за магическата връзка, която прави народът ни между растенията и хората. В песните юнак расте „зелен явор“, мома – „вита ела“. Под сянката на явор всеки простосмъртен може да легне без страх от зли сили и болести. От явор правят хурка, овчарски кавал („свирка яворова“), сватбарската чаша, от която кумът дава на младоженците, ведрото, с което булката ще донесе за първи път вода и което единствено може да запази невестата от змейове и самодиви. В народната медицина се използва против зъбобол.

Ясен Ясенът е добро дърво, което носи щастие. В коледните песни е райско или световно дърво. Невести и моми носят кобилици от ясен, защото от него бягат самодиви, които играят около кладенците, и змейове. С кобилица от ясен се носи мълчана вода за напяване на пръстени на Еньовден и Гергьовден. Листата на ясена лекуват ухапване от змия. От ясен може да е и тоягата на русалиите.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор – Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.