Цитати на Васил Левски
14.02.2013,
Публикувано в Аз съм българче!
– Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
– Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
– Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
– Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
– Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.
– С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.
– Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово
– Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
– Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
– От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
– На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
– Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
– Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
– Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
– Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
– Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
– Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
– За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив. П. Кръшковски, 20.VI.1871 г.
– Предателите трябва да се убиват. — до сливенци, лятото на 1871 г.
– Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
– Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
– Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
– Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
– Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.
– Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
– Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
– Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
– Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
– Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
– Оръжие, оръжие и пак оръжие. — до троянци, 15.VII.1872 г.
– Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872
– Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
– Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист. — до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
– Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
– Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
– Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
– Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
– Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.
– От едно място трябва да се свири… — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
– На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
– Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
– Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
