Изявлението на говорителката на ЧЕЗ Барбара Пулпанова, че корпорацията изпълнявала изцяло всичките си задължения и никога не била извършвала нередности, можеше да бъде прието като израз на специфичното чешко чувство за хумор, ако последиците не бяха толкова зловещи за 4 милиона българи от Западна България.
Защото едва ли друга фирма в България толкова арогантно престъпва върховенството на закона и ЕС актове. Деянията на длъжностните лица на ЧЕЗ засягат интересите на държавата и на гражданите в такава степен, че подриват държавността и личностната ценностна система, представляват изключително висока степен на заплаха за обществото. Именно такава висока степен на опасност Наказателният кодекс е въздигнал в престъпление, за разлика от нарушението, от обикновената простъпка. Ето най-типичните престъпни актове на ЧЕЗ:
(1) Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 на Закона за измерванията и т. 30 на Допълнителните разпоредби на същия закон, например, проверка на електромери, може да се възлага на фирми, които са „трета независима страна”, тоест лице, което „не внася, не монтира, не ремонтира, не притежава и не използува средства за измерване, за проверката на които кандидатствува”. В престъпване на закона и срещу многомилионен рушвет обаче, ЧЕЗ се сдобива със заповед №А-0-01/07.03.2008г. на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) да извършва първоначална и последваща проверка на собствените си електромери! Осъществен е съставът на чл. 225в ал.2 от НК (подкуп).
(2) Разбираш, драги читателю, защо ЧЕЗ демонтира и поврежда изправния ти електромер, сертифициран от българска държавна лаборатория като годно средство за търговско измерване и на негово място, самоуправствено, без твое знание и съгласие, монтира свой уред. Който ЧЕЗ може да манипулира. Съгласно практиката в страните-членки на ЕС, когато действително се налага технологична промяна, „старият” уред остава като контролен. Първо, защото е чужда частна вещ – неприкосновена собственост. Второ, за да може потребителят да сравнява. Ако в показанията на двата уреда има разлика, тя трябва да е в границите на регулаторния толеранс. При отклонения от допустимите граници – това означава, че единият от уредите не отчита точно. ЧЕЗ обаче не допуска друг уред освен “своя”. За да ни удря в кантара! Според експерти по метрология, един от които е проф. Илия Ценев, кражбата е от 20% до 50%. Повечето от потребителите са усетили по джоба си, че нормата на грабеж е значително по-голяма. Именно затова ЧЕЗ премахва и поврежда изправния електромер, сертифициран като годен уред за търговско измерване. Осъществени са съставите на чл.чл. 216 и 323 от НК (унищожаване и повреждане на чужда движима вещ и самоуправство).
(3) След като уредът на ЧЕЗ не е сертифициран от независима лаборатория, той не е годно средство за търговско измерване. Иначе казано, използването му представлява търговска измама. Осъществен е съставът на чл. 232 от НК (измама, осъществена чрез неверни мерки и теглилки).
(4) Съгласно Регламент (ЕО) 805/2004 понятието „безспорно вземане” се дефинира единствено като следствие от „съдебно решение или документ подлежащ на изпълнение при изричното съгласие на длъжника…” Сходно разбиране е залегнало в мотивите на Върховния административен съд по адм.д.№3855/01: „безсрочно прекратяване на електрозахранването по причини, непосочени в закона и в договора между страните, не може да бъде въвеждано с нормативно регулиране на този вид отношения. Освен това по смисъла на чл. 86 от ЗЗД неизпълнението на парични задължения е свързано с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата или за действително претърпени вреди в по-висок размер по общите правила, но не и с мерки на административна принуда спрямо неизправната страна…” Иначе казано, единствено по съдебен ред следва да се установи дали потребителят е неизправна страна, чак след това може да бъде дефиниран като „длъжник”. В никакъв случай обаче спрямо длъжника не може да се прилагат мерки на административна принуда, в никакъв случай електрозахранването му не може да се прекратява! ЧЕЗ обаче да изнудва потребителите, упражнява заплахи и психологически натиск върху тях, набеждавайки ги за „длъжници” без да е настъпило безспорно вземане. Осъществява се състава на чл. 290 ал. 1 от НК (набеждаване).
(5) Ако потребителят не се поддаде на изнудването ЧЕЗ прекъсва тока му без да е налице влязъл в сила съдебен акт или друг релевантен документ. За да възстанови електрозахранването пък ЧЕЗ повторно изнудва потребителите с „такса вторично включване”. Откъдето и да погледнем, вторичното включване се налага като следствие от първичното изключване, което си е par excellence самоуправство – престъпен състав по чл. 323 ал.5 от НК.
(6) ЧЕЗ престъпва и Директива 2009/72/EC от 13 юли 2009 г., встъпителните параграфи 34, 51 и 53, както и чл. чл. 3 и 35 на която, (а също, пар. 3.2.2. и пар. 3.4.2. в Съобщение от Комисията до Европейския парламент съгласно член 251, пар. 2, втора алинея от Договора за ЕО) задължават страните-членки да гарантират, че пенсионери и инвалиди не трябва да бъдат изключвани през зимата.
(7) Съгласно разпоредбите на чл.чл. 3 и 68-а на Закона за защита на потребителите (транспонирани от Директива 2006/2004ЕО), забранява се всяко действие или бездействие, противоречащо на законодателството в защита на потребителите; обявява се за недействителна и нищожна всяка уговорка, която изключва или ограничава правата на потребителите; както и всяка клауза, която отказва да съблюдава тези права или изключва прилагането на този закон в държава-членка на ЕС. ЧЕЗ обаче продължава да натрапва – в престъпване на ЕС актове – недействителните и нищожни „общи условия“, за да ограничава правата на потребителите.
Изложените факти и правни аргументи недвусмислено сочат, че цялостната дейност на ЧЕЗ в България престъпва върховенството на закона, директивите и регламентите на Евросъюза. Нещо повече, дейността на ръководството на ЧЕЗ определено попада в дефинитивното поле на организираната престъпност, така както е дадена от Икономическия и социален съвет на ООН, именно:
„Организираната престъпност се определя като форма на търговска дейност, която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и доставката на негодни стоки и услуги” (1994 definition of the UN Economic and Social Council; in: Implementation of the Naples Political Declaration and Global Action Plan against Organized Transnational Crime, report of the SG, UN doc.E/CN.15/1996/2, p. 7).
Престъпните посегателства на ЧЕЗ сериозно злепоставят България пред Европейската комисия и Съвета на Европа, дискредитират страната ни като гнездо на организирана престъпност. Разбира се, ЧЕЗ не е единственият адепт на организираната престъпност в България. Но по размер на ограбеното комай е на едно от челните места, ако не и на първо място. И не е случайно, че негодуванието от произвола и терора на ЧЕЗ прерастна в масови протести в столицата и в селищата на Западна България. Основното искане е национализация.
Лично аз смятам, че национализацията не е най-доброто решение. Защото със сигурност ще повлече след себе си съдебни спорове в международни съдилища, крайният резултат от които най-вероятно няма да бъде благоприятен за България. Има други начини, които могат да доведат до по-добър резултат – ликвидиране властта на престъпните монополисти и държавата да си възстанови дейността по доставката и разпределието на ток и вода. Нарича се КОНФИСКАЦИЯ. Правно основание за реализиране на подобен акт ни дават актовете на Евросъюза, по-специално, Конвенцията срещу корупцията и споразумението GRECO, към които България е присъединена още през 1999 г. Събрани са многобройни факти и доказателства, че лицензиите за тези комунални дейности са отдадени по корупционен начин, а последващата дейност на лицензентите от години попада в дефинитивното поле на организираната престъпност. Тоест и придобиването на лиценза, и по-нататъшната дейност на лицензентите имат престъпен характер.
Впрочем, в българското публично пространство отдавна няма съмнение, че лицензът на ЧЕЗ за обслужване на 2/3 от електроразпределителната дейност на Западна България е придобит по престъпен начин. Престъпна се оказва и цялостната дейност на корпорацията ЧЕЗ през последвалите години. Още през пролетта на 2005 г. на страниците на в. „Труд“ изтъкнатият общественик проф. Кръстю Петков квалифицира като скандален и престъпен начинът на предоставянето на този лиценз. Малко преди да изтече мандата му, тогавашният главен прокурор проф. Никола Филчев потвърди констатацията в интервю за в. „Дума“ (8-9 юли 2005 г.), квалифицирайки като криминални десетте най-скандални сделки на правителството Сакскобургготски (между които и лиценза за електроразпределителните д-ва).
Наскоро станаха известни и други факти: според депутатите-вносители на предложение за поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРД са реализирали чисти приходи от 4,048 млрд. лева; за външни услуги са разходвали над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно; не са изплатили на държавата 494 млн. лева дивидент от неразпределената печалба за 2010 г.; не са изпълнили нито едно от предписанията на одита за констатираните нарушения; не са платили нищо по наложените им санкции и наказателни постановления… ЧЕЗ се оказва най-арогантното от тези дружества. Според мотивите на цитираната законодателна поправка, ЧЕЗ отказва да изпълнява акционното споразумение с МИЕТ, отказва да заплати на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 198 милиона лева. В престъпване на закона ЧЕЗ продължава скандално да тероризира и ограбва приблизително 4 милиона български граждани (http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10.).
Оттук и задължението на държавата, произтичащо от императивните разпоредби на чл.19, ал.3 на Конвенцията и споразумението GRECO, да конфискува имущество, придобито в резултат на престъпни сделки, както и съдебно преследване на виновно замесените длъжностни лица (Criminal Law Convention on Corruption, Раr. 3, Art. 19 – Sanctions and measures: (1) Having regard to the serious nature of the criminal offences established in accordance with this Convention, each Party shall provide, in respect of those criminal offences established in accordance with Articles 2 to 14, effective, proportionate and dissuasive sanctions and measures, including, when committed by natural persons, penalties involving deprivation of liberty which can give rise to extradition. (2) Each Party shall ensure that legal persons held liable in accordance with Article 18, paragraphs 1 and 2, shall be subject to effective, proportionate and dissuasive criminal or non-criminal sanctions, including monetary sanctions. (3) Each Party shall adopt such legislative and other measures as may be necessary to enable it to confiscate or otherwise deprive the instrumentalities and proceeds of criminal offences established in accordance with this Convention, or property the value of which corresponds to such proceeds; бълг. превод вж. в: http://conventions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/PDF/Bulgarian/173-Bulgarian.pdf.).
Какво ще каже за това говорителката на престъпната организация ЧЕЗ г-жа Барбара Пулпанова?
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
