Въпреки блестящите рецензии и многобройните награди „Враг номер едно” страда от един безспорен порок. И тук не говорим за субективни оценки или прекомерни очаквания, а за натрапчив концептуален проблем. Филмът на Катрин Бигълоу преповтаря основния недъг на главната героиня. Тя уж извървява личностно и професионално развитие, но всъщност дори след цяло десетилетие (пресъздадено в 2 часа и 30 минути екранно време) агентката на ЦРУ си остава несигурна и ранима.
Точно такъв е и филмът, точно такава е и Бигълоу.
На повърхността „Враг номер едно” е ангажираща военна история. Погледнеш ли под пикантната тема „залавянето на терорист номер 1”, остава един небалансиран, безкрайно наивен и разтеглен разказ, в който липсата на злодей е запълнена от новинарски материали и няколко псевдодраматични експлозии.
Чисто визуално лентата достига нивото на телевизионна продукция, вина за което имат дигиталните камери. А финалната сцена е взета все едно от военна видеоигра. Усещането за реалистичност често се „постига” от излишно тресене на камерата.
Бившата съпруга на Джеймс Камерън представя официалната версия за убийството на Осама изключително плахо, без рискове, без зрънце съмнение, без каквато и да е провокация. А на финала зрителят и героинята – вместо с поука – остават с нелепи дилеми, табу за всеки режисьор с добро образование: „Сега накъде?” и „Струваше ли си всичко това?”.
Хубаво е и Катрин да си зададе същите въпроси. А отговорите трябва да бъдат: „Далеч от военните истории” и „Не, въпреки всички повърхностни похвали „Враг номер едно” е обречен на забрава – точно като предходната милитаристична история на режисьорката „Войната е опиат”.
Все пак качественият контрол на Филмче.нет е преминат, защото филмът е гледаем, но хвалби за посредственост и липса на кураж в този сайт не давам. За останалите не отговарям 😉
Премиера в България: 22.02.2013 (Zero Dark Thirty 2012 / 30 минути след полунощ / Форум Филм България / Columbia Pictures / Annapurna Pictures )
Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂
