Алеко Константинов

6
Добави коментар
rivo
rivo

Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско. Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът „До Чикаго и назад“ (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга „Бай Ганьо“, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. „Пази, боже, сляпо да прогледа“, „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“ са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.

Видео за Алеко Константинов

Презентация за Алеко Константинов

19
Добави коментар
eemmito
eemmito

1863 г. – Алеко Константинов е роден в гр. Свищов, в семейството на Иваница X. Константинов. 1872-1874 г. – Учи в Свищовското училище.1874-1877 г. – Ученик е в Априловската гимназия.1877 г. – Работи като писар в канцеларията на свищовския губернатор по време на Руско-турската освободителна война.1878-1881г. – Учи в Русия и завършва средното си образование в гр. Николаев. Алеко Константинов отпечатва първите си стихотворения „Огледало” (1880) и „Защо?” (1881). Изпраща ги от гр. Николаев. Публикувани са във вестниците „Целокупна България” и „Свободна България”.1885 г. – Завършва право в Новоросийския университет. гр. Одеса.  Завръща се в България. Назначен е за член на Софийския окръжен съд, по-късно за прокурор.1889 г. – Посещава Всемирното изложение в Париж.  1891 г. – Посещава Земското индустриално изложение в Прага.1890-1892 г. – Работи  в Софийския апелативен съд.1893 г. – Пътува до САЩ и посещава Колумбовото изложение в Чикаго. 1894 г. – Издава пътеписа „До Чикаго и назад” в отделно издание.
Започва да публикува своите фейлетони. Първият – „По изборите в Свищов”, е отпечатан на 26.09.1894 г. във в. „3наме”.1895 г. – Публикува творбата „Бай Ганьо” в сп. „Мисъл” (април 1894 – март 1895). През същата година излиза самостоятелно издание на „Бай Ганьо”. През април на същата година започва да публикува своите пътеписи, първият от които е „До Желюша с говежди вагони”.По инициатива на Алеко Константинов е създадено първото туристическо дружество в България. Положено е началото на организирания туризъм – изкачването на Черни връх на 27. 08. 1895г.1896 г. – Юрисконсулт на Софийското градско управление.1897 г. – Подготвя последния си пътепис  „До Пещера и назад“, но не успява да го предаде в редакцията на в. „Знаме“. При излизането на вестника под това заглавие е оставено празно място. 11(24) май 1897 г. – Алеко Константинов е убит край Радилово.