Сръбският наркобарон Сретен Йосич се превърна в политическа голгота за родните управници. В последните години името му кръстосва публичното пространство и пали пожари. Въпреки че откакто бе заловен на пъпа на София през 2002 г., Сретен не е напускал затвора. Нашите управници обаче не спират да дъвчат темата как 4 години преди да влезе в панделата, е живял спокойно в София. Връх в политико-мутренския фолклор е въртеният упорито от враговете на Бойко слух, че точносърбинът му е купилпоста главен секретар в МВР.
През 2009 г., когато бе заловена бандата на „Килърите“, стана ясно, че Сретен Йосич е близък на Петър Стоянов-Сумиста. Калоян Йорданов, свидетел по въпросното дело, разказа пред съдията, че сръбският наркобарон и някой си Янко Попов-Туцо, са готвели убийството на Бойко Борисов. Обсъждането на мръсната поръчка станало в дома на Йосич в Белград, твърди Йорданов. И допълва, че на тайната спявка присъствали близките приятели на сърбина Новац и Струя, пише „Стандарт“.
Йосич е издирван от шест държави заради обвинения за 23 поръчкови убийства, включително и на полицаи, наркотрафик и пласиране на фалшиви пари. След 11 години криеница с Интерпол, той най-после е задържан в София. Прокурорите, които са имали честта да го разпитват, казват, че е Сретен хич не си поплюва. Държи се нагло и надменно. „Ако убиеш петима, си престъпник. Ако убиеш 10, си мафиот. Ако убиеш 25, вече си институция!“, просъсква пред наш прокурор наркобосът.
На 17 август 2002 г. България екстрадира Сретен Йосич в Холандия, където той трябва да отговоря за въпросните 23 убийства. Става ясно, че е имал да изпълнява и още една поръчка – за ликвидирането на холандския прокурор Коос Плой. За това има записи, но до дело не се стига.
От холандския затвор Сретен е предаден на сръбските власти, които го издирват за наркотрафик. Докато се стигне до обвинение, името на наркобарона се замесва и в убийството на хърватския журналист Иво Пуканич. Последният е издател на седмичника „Национал“. Пуканич и директорът на маркетинга на издателската група Нико Франич бяха убити през 2008 г. в Загреб в кола бомба. Йосич остана три години и половина в Окръжния затвор в Белград. В срядата на януари тази година той е оправдан. Въпреки това той остава в килията, защото има да излежава друга присъда от 15 години. Тя е за подстрекателство към убийството на мафиота Горан Мариянович в далечната 1995 г.
Всъщност всички тези неприятности се стоварват на главата на Сретен след като е хванат в София. Преди да търка наровете на затворите в няколко държави, той живее 4 години в българската столица.
В четвъртък, когато парламентът гласува оставката на Бойко Борисов, името на Йосич отново влезе в обръщение на българските политици. Депутатът от ДПС Христо Бисеров нападна Борисов, като го обвини във връзки с наркобарона. Името на премиера в оставка фигурирало в папка „Лале“, в която имало следната фраза: „Бойко взе парите, но те не стигнаха до Варненеца“. Според Бисеров тази реплика е засечена ден преди ареста на Йосич в разговор между него и известния сикаджия Милчо Бонев. За какво са парите, кой е Бойко и какъв е контекстът, и досега не е ясно. Заради това от 2009 г, когато става ясно, че има папка „Лале“, до ден днешен политиците спекулират с темата както намерят за добре.
Няма запис със специални разузнавателни средства, в който буквално се казва „Бойко взе парите“. Това заявиха пред „Стандарт“ двама бивши висши антимафиоти, които са сред ръководителите на акцията по залавянето и екстрадирането на сръбския наркобарон Сретен Йосич през 2002 г.
Няколко часа преди Йосич да бъде задържан в София на 20 юни, е засечен разговор между холандски стационарен телефон и уличен апарат на площад „Възраждане“. Така българската полиция установява местонахождението на Йосич. Към 22 ч. полицаите щракват белезници на ръцете му. Йосич е закаран в сградата на НСБОП на бул. „Черни връх“ в кабинета на тогавашния зам.-директор Красимир Младенов и шефа на отдел „Антитерор“ Борил Кацаров. Тогава Йосич им предлага да плати една вноска от външния дълг на България – около 400 млн. долара. В замяна на това иска да бъде пуснат на свобода. Във вцепенението си двамата антимафиоти намират сили да се усмихнат.
В следващите две седмици в НСБОП идват сигнали, че има силен натиск Сретен да бъде освободен. За това се предлагат суми между един и три милиона долара. На 3 юли Софийският градски съд решава сърбинът да бъде екстрадиран в Холандия. На 5 юли е празникът на МВР. Шефът на НСБОП Румен Миланов получава сигнал, че нещо става с Йосич в Централния софийски затвор. Късно вечерта, около 23 часа, Миланов и шефа на отдел „Антитерор“ Борил Кацаров отиват там и намират сградата без ток. Йосич пък е преместен в затворническата болница. Антимафиотите го откриват като си светят с фенерче. „О, шефе“, посреща ги той.
След този инцидент Йосич е преместен светкавично в ареста на Транспортна болница до Централна жп гара. До екстрадицията на 23 август в НСБОП ври и кипи заради напъните той да бъде освободен. Твърди се, че основна фигура в тях е Алексей Петров. По това време шеф на специализирания отряд на баретите е Филко Славов, смятан за негов приближен и близък съратник от времето, когато самият Петров е част от отряда.
Подготовката за извеждането на Сретен Йосич от ареста на Транспортна болница към летището продължава цяла седмица. Антимафиоти си спомнят, че за целта са обсъждани три различни плана. Били осигурени три автомобила и три кортежа. Оформени са и три кордона, които да бдят около Йосич. Баретите, оглавявани от Филко Славов, са в най-външния периметър.
Непосредствената охрана е от звеното за бързо реагиране на НСБОП и от цивилни офицери на отдела за борба с терора. Реално само трима души са знаели детайлите по транспортирането на Сретен до летището, и то 5 минути преди операцията по обяд на 18 август 2002 г. На терминал 1 не може и пиле да прехвърчи, журналистите са изпроводени до втория етаж, откъдето снимат качването на Сретен в самолета от около 250 метра.Така знаменитият бандит е предаден на Холандия, а България се разминава с резила баронът да се измъкне на свобода точно у нас.
