Юлий Абаджиев: Слави използва писмото на Октай, за да си вдигне рейтинга, 200% не е писано от него!

1
Добави коментар
yApple

Полк. Юлий Абаджиев е председател на Съюза на българските командоси. Председател на Международна академия “Командос” и директор на учебно-тренировъчния център за подготовка на командоси към академията, който обучава граждански лица за действия в кризисни ситуации. Към нея има и школа за охранители, които скоро ще могат да правят фирми на територията на целия Европейски съюз.
Абаджиев е вицепрезидент на Световната научна академия по комплексна безопасност и е кавалер на най-високото отличие на академията – Златна звезда. Редовен член на Международното антитерористично единство, постоянен участник в Съвета на Европа.
Завършва с отличие генерал-щабна академия “Г. С. Раковски” стратегически курс към департамент – “Национална сигурност, отбрана и вътрешен ред”. Той е създател и командир от 1980 до 1988 г. на центъра за подготовка на командоси “Гранит”. Експерт по антитероризъм, кавалер на ордена “Белия кръст” на ветераните от Спецназ на Украйна.
Юлий Абаджиев разказва драматичния си живот единствено пред “ШОУ” и прави от упор експертен анализ на “текущите атентати” в родината.

– Ти си създал специалните части в българската армия – група “Гранит”. Имаше ли съперничество между “баретите” и “Гранит”?
– Да, те дори пращаха свои агенти “под прикритие” от МВР при нас да следят как сме, що сме, какво правим… Те обаче идваха при мен и ми казваха: “Ти така или иначе ще разбереш, че са ни изпратили тук – да знаеш, че съм изпратен да чуя нещо, да видя какво правите”. Викам: “Кажи им на твоите глупаци да дойдат тук официално, никой няма да ги спре! Само да минат през Мирчо Асенов, Велко Палин и Джуров и да си получат допуска!”.

Правеха се опити за “покушение” срещу мен – искаха да ме махнат, защото бяхме изплашили много хора. Викаха си: “Тоя как така за нула време всички го гледат очите!”. Аз бях в армията малко като Бойко Борисов, когато беше главен секретар. Не стоях под масата, а като почнех да правя нещо, го правех мъжки, на всички да стане ясно, че аз го правя, а не Иванчо и Драганчо!

– Като специалист по антитероризъм как ще коментираш покушението над Златко Баретата пред Съдебната палата?
– Целта беше да му се покаже, че

той вече не е Босът

Трябва да има място за новите да се състезават по пистите. Те може би ще бъдат ръководени от същите кукловоди. Но трябва да се наложат с екстремни действия. Когато стана покушението срещу Златан, Цветанов беше в Брюксел, главният прокурор беше в Брюксел, министърът на правосъдието беше в Брюксел… И стреляха по него в центъра на София. И то пред Съдебната палата, където трябва да се раздава правосъдие, а не отвън с изстрели.

Няма човек, по-тежък от 9 грама! Не дай, Боже, да бъдеш поръчан, няма спасение! И най-голямата охрана, и най-професионалната охрана нищо не може да направи! Това го е доказала историята и световният опит.

Златко беше стрелян някъде от 50 метра. Стрелецът е допускал, че той е с бронирана жилетка и затова е стрелял по-надолу. Златко има една много интересна походка – като се движи, той се клати, защото има много яки бедра – затова според мен стрелецът не се е целил в главата. Затова той го е стрелял в слабините, където минава най-голямата артерия. Много сериозно нарушение от страна на съдебната полиция и на охранителните органи, които се занимават със сигурността на такива обекти!

– Ти познаваш лично Баретата…
– Имах лични контакти с него, когато беше в отряда. Той беше много свястно момче. Но синът му заболя много тежко, трябваше да ходи по чужбина да го лекува и тъй като са му трябвали много пари, той е минал на отсрещната страна на барикадата. Всеки човек гледа нещата от собствената си камбанария…

Бойното обучение на “баретите” създава агресивност, приповдигнатост на духа, много високи психически натоварвания, вследствие на което психиката се амортизира.

Превръщат се в ходещи бойни машини!

А оттам максимум на 32 години трябва да излезеш. Като излезе в цивилния живот, какво да прави такъв човек?! Той няма друга подготовка, а те го изхвърлят навън. Парите – малко, фирма да отвори – не става! В това време “локаторите” на подземните босове го засичат: “Я тоя да го дръпнем при нас! Колко парички? Заплати по 5-6 хиляди и нагоре!”. Той отива там със своите знания, със своите контакти с полицията, с тактиките й към организираната престъпност.
Финикийските знаци изиграват своята роля и тези млади мъже се продават!

– На теб правили ли са ти неприлично предложение да преминеш на другата страна?
– Знакови фигури са ми предлагали да работя с охраната им. Иво Карамански беше един от тях. Ти отиваш – обучаваш хората им, след това ставаш излишен. И после могат да те ликвидират, защото ти вече знаеш кои са техните главорези, които ти самият си подготвил!

Най-неприличното предложение беше едно дипломатическо куфарче с над 300-400 хиляди долара и „Мерцедес-600”, който ме чакаше долу. Само ако кажех: “Да!”. Дойде човек от борците и ми каза: “Знаем те, готов ли си?!” Казах: “Не, не съм готов!”. Разкопчах ризата си, разтворих я и му показах разреза в центъра на гърдите си. Няколко години преди това

бях на смъртно легло

Д-р Чирков ми извади един тумор отляво, колкото глава на дете! Беше смачкал аортата и избутал сърцето ми под мишницата! Операцията продължила около 4-5 часа. Чирков вика: “По едно време щях да те затварям – не мога да намеря тумора!”. На скенера се видя, че в корема имам няколко по-малки – капсулирани. Казаха ми, че всичко било доброкачествено. На 10-ия ден бях на ски! Чирков вика: “Ти си луд!”

Та, показвам на бореца разреза, и викам: “Не мога! Отивам да се лекувам в чужбина!”. Така се отървах. И без това нямаше да ми дадат възможност да ги похарча тези пари… /смях/.

– Всеки напоследък се упражнява да дава оценки по нападението срещу Ахмед Доган. Ти какво ще кажеш като професионалист?
– Този пистолет, ако беше близко до главата на Доган, може да не го убие на място, но щеше да му нанесе жестока травма, можеше и да ослепее, можеше да остане инвалид. Ако е пък опрян до главата, пробивът е неизбежен. И точно на меката част на черепа, както беше опрял пистолета – можеше да настъпи и смърт! Ами ако Доган беше направил инфаркт и беше умрял на място?!

Тези турски пистолети са много добри, но турските патрони са некачествени, германските са много по-добри. Затова станаха и тези засечки. За мен фактът, че той се е качил на сцената и е извадил оръжието, си е вече убийство!

Писмото на Октай Енимехмедов, което беше прочетено в “Шоуто на Слави”, съм сигурен 200 процента, че не е написано от него! Не може той да напише това нещо – така подредено. Това е подготвено, това е част от активното мероприятие. Целта е Октай да се превърне в герой?! Какъв герой е той?! Да бъде направен по-голям патриот и от Левски! За мен това е кощунство! Ами ако всеки реши самосиндикално да грабне брадвата, теслата, пистолета – какво правим?! Този акт е безпрецедентен и този човек е абсолютен убиец. И обвинението трябва да е опит за убийство на ВИП лице.

Те понякога от Главно следствено не пускат писмата на задържаните да отидат до близките хора, за да не се подаде някаква информация. А писмото на Октай изведнъж го взеха, поднесоха, дадоха го в медиите! Ами то по този начин се въздейства на следствието!

Всички знаем, че Слави търси всякакви начини да задържи предаването си още на екран – затова той пусна писмото на Октай! Той няма друга умисъл, освен да привлече вниманието, шоуто му да вдигне рейтинг.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА