Съвсем случайно попаднах на една книга, издадена на немски език, чието заглавие е “Апостолов”. Авторката се казва Сибил Левичаров (не е грешка, името й не завършва на “а”) и е германка живееща в Берлин, но от български прозход, освен това не говори български.
В романа “Апостолов” тя разказва за една жена от Щутгард, която е тръгнала на почивка в България. Между другото, в България авторката все още има роднини, които посещава. Дали сценария на книгата е съвпадение с житейската история на авторката… не искам да спекулирам.
В едно интервю с г-жа Левичаров, което успях да открия, тя разказва колко потресена и разочарована е била от последните си няколко посещения в страната. Според нея, грозните гледки, мизерията и бедността в България не са сравними дори и с положението в страните от южна Америка. Някогашната красота на страната е била напълно заличена от комунизма и последвалия го криворазбран капитализъм. Освен това, тя става още по-брутална в коментарите си, като казва, че България не само външно, но и вътрешо е пропита от грозота. Катастрофални санитарни условия и мизерия властват навсякъде. Тя допълва, че повечето българи, които не принадлежат към обръчите на мафиотските новобогаташи или на корупционните парвенюта, живеят в условия под всякаква критика. Това, според нея, дори не попада и в най-смелите представи на западноевропейците.
На въпросът, дали изобщо нищо не се е променило в страната след промяната през 1989/1990, тя отговаря в същия стил. Казва, че ако изобщо може да се говори за някаква промяна, то тя се изразява най-вече в това, че процентът на частната собственост в отношение с държавната е нарастнал значително. Но вътрешната структура на живота си е все същия. Поради факта, че хората нямат възможности дори за елементарна поддръжка на жилищата си, дори и новопостроените сгради рухват след няколко години. Асансьорите са ръждясали и не работят и ако на седмият етаж живее някой възрастен човек, той остава затворник в собственото си жилище, ако не се намери някой да го носи по стълбите нагоре и надоло.
Спред г-жа Левичаров, дори и някои майстор да се опита да поправи нещо вкъщи, той не е в състояние да го направи, защото не знае как. Тя допълва, че комунизмът в България е залагал на тежката индустрия и така, според нея, е унищожил уменията на обикновените майстори на средно ниво, особено в малките градове.
Тя твърди още, че България в момента е пропита от най-ужасните, примитивни добродетели, които са унищожили всички традиции за правова държава. Порнографията, проституцията и мизерията се намират във всичките им варианти. Дори новите хотели по черноморието по казват най-грозните, вулгарно-кичозни и евтини варианти на пост-комунизма. Дори хората със скъпи коли, тъмни очила и костюми показват пълно безсрамие, като неспазват правилата и купуват полицията.
Авторката на романа “Апостолов” обяснява още, че в България няма никаква гражданска култура и разказва за таксиметров шофьор, който, попитан как е положението след промяната, отговорил, че е супер, защото сега имали порнография и антисемитизъм. В този ред на мисли тя споменава, че в България има политици, които са правили изявления, че ще правят циганите на сапун.
На въпросът, дали страната не е приета прекалено рано в ЕС, тя отговаря, че това наистина е един отворен въпрос. Според нея никъде в България не може да се види град или регион с добре развита култура или икономика, та дори и църквата гледа само себе си и не носи никаква обществена и социална отговорност.
Като цяло тя критикува липсата на гражданско общество и казва, че въпреки всичко в страната има хора, които се борят срещу мизерията, като некорумпирани политици и журналисти, но дори и на тези хора им липсва базиса да осъществят целите си.
Сибил Левичаров представи своята книга на 26 Февруари 2009 в Берлин, а интервюто е публикувано на 25.02.2009 в Tagesspiegel.
За мен мнението на г-жа Левичаров постави доста въпроси и до голяма степен ме шокира с директните и генерализиращи твърдения. В този ред на мисли, смея да твърдя, че е меко казано скандално. Реших да публикувам тази статия, защото съм сигурен, че ще заинтригува доста хора и се надявам на усилена дискусия.
Апостолов, българия:, мнение, роман, Сибил Левичаров, скандал
