(Liatris) Народно название. Името се е получило от две гръцки думи: laios, което означава гладък, и iatros – лекар. В България е познато под името казанско перо. Описание. Този род наброява около 20 вида, произлизащи от Северна Америка. Цветето е многогодишно тревисто растение с дълги, като класове, стъбла. При някои сортове те са прави, при други разклонени и може да достигнат височина от 30 до 150 см. Цветовете са гроздовидни, мъхести, обагрени в бяло, розово или бледопурпурно, разположени на върха на стъблото. За разлика от повечето растения започва да цъфти в горната част на съцветието и се разпространява надолу. В България се среща рядко, но си заслужава да бъде отглеждано. Условия на отглеждане. Лиатриса предпочита слънчево, топло и горещо място. Почвата трябва да е умерено суха и ронлива, богата на хранителни вещества. В тежки и влажни почви растението започва да гние. Казанското перо е устойчиво на студ и не се нуждае от допълнително покриване през зимните месеци. За да продължи интензивният цъфтеж, е необходимо да се отстраняват прецъфтелите цветове.
Размножаване. Два начина: чрез семена и чрез разделяне на туфите. Семената много трудно поникват, а след като се разсадят, растенията цъфтят едва на третата година. Туфите се разделят наесен или напролет. Партньори. Ефектните цветове на лиатрисите изглеждат добре на фона на гипсофилите, засадени в леха или разпръснати по естествен начин на по-големи пространства. Като рязан цвят издържа от седем до десет дни, и затова се използват за направата на букети.
