Според православната вяра и традиция първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат, тъй като се смята, че до настъпването на 40-тия ден родилката е „нечиста“ и все още с бебето са между живота и смъртта. Но когато 40-ят ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената „чиста“ („очистителна“) молитва. Четиридесетият ден е очистителен – родилката отива заедно с детето на чиста молитва. Нещата които се носят в църквата са 1 бутилка червено вино, 1 бутилка олио и здравец завързан с червен конец. На ритуала могат да присъстват и бащата и по-големите деца на семейството.
Символично майката представя чедото си пред Господ и моли за покровителство над него. Молитвата носи общочовешко послание за любов и опрощение, всеотдайност и благоденствие, както за майката, така и за бебето, както и благодарност за това, че животът и на майката, и на бебето е опазен в най-уязвимите дни след раждането.
Това е първото въвеждане на бебето в черква и на майката след раждането. На 40-тия ден отива да й прочетат Чиста молитва. Тя не влиза в църквата, а стои в притвора. Там идва свещеникът и чете молитвите. А след това я миропомазва.
Преданието разказва, че така е направила Божията майка с бебето Иисус Христос. 40-тият ден след раждането на Христос в църковния календар е Сретение Господне и се отбелязва на 2 февруари.
Когато Богородица завела в Храма новородения Христос, праведният старец Симеон и пророчицата Ана разпознали в бебето Спасителя.
Снимки: JB Moment in Time Photography, creative1the, osiatynska /Foter
