Р Е Ш Е Н И Е №…42……
06…02… 2013 год., гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд, Търговско отделение в публично заседание на 5 февруари 2013 год. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ТАНКОВА При участието на секретаря К.К., като сложи на разглеждане гр.д. № 424 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид: Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Ищецът Б.С.Д. ЕГН ********** чрез пълномощника си Адвокатско дружество „ Доковска, Атанасов и съдружници „ и упълномощените адв. П. А. и адв. М. М. със съдебен адрес в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх. Б ет.3-5, е предявил иска си против ответника Н.Г.З. ЕГН ********** ***.Твърди в исковата си молба, че ищецът по силата на договор за заем от 17.05.2006 год. е предоставил на ответника сума в размер 30 000 щатски долара.Последният се е задължил да върне парите не по-късно от 17.05.2009 год., ведно с договорна лихва от 10% годишно.Ответникът не е изпълнил задължението си.Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили, че за обезпечаване на договора ответникът ще издаде запис на заповед за сумата 39 000 щатски долара – главница 30 000 щ.д. и 9 000 щ.д. договорна лихва. Записа на заповед е с дата 17.06.2005 год., с падеж на 17.05.2009 год. Предявен е за плащане на ответника на 17.05.2009 год., но плащане не е последвало. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК. На основание записа на заповед пред Районен съд Велинград е образувано ч.гр.д. №1145/2011 год.Издадена е заповед № 708/26.10.2011 год. и изпълнителен лист от същата дата, според които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата 39 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, както разноски в размер 1 069,80 лв. ДТ и 500 лв. адв. хонорар.В законоустановения срок ответникът е направил възражение и съдът е указал на ищеца, че следва да предяви установителен иск за вземането си. По този повод е образувано гр.д. № 424/2012 год. по описа на ПОС. Ищецът моли съдът с решението си да приеме за установено, че ответникът дължи горепосочените суми.Претендира и разноски по настоящето дело. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си: Договор за заем от 17.05.2006 год.;Разписка от 17.05.2006 год.;Запис на заповед от 17.05.2005 год. По негово искане е допуснат и изслушан като свидетел В. Д. Ф. Към настоящето дело е изискано и приложено ч.гр.д. № 1145/2011 год. по описа на Районен съд Велинград. На основание чл. 131 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба с доказателствата към нея. Съобщението е върнато в цялост със забележка, че адресатът е търсен неколкократно, но не е намерен на посочения адрес, а близките му отказват да получат книжата, тъй като не знаят къде се намира и кога ще се върне. Съдът е разпоредил да се залепи съобщение по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК, което е изпълнено на 18.07.2012 год. и на 11.09.2012 год. В законоустановения двуседмичен срок ответникът не се е явил да получи книжата. Съдът служебно е извършил проверка на настоящия или постоянен адрес на ответника по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „ Население „ и е установил такъв в гр. София.Лицето отново не е открито за връчване на книжата по делото и е залепено съобщение по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК. Ответникът не се е явил да ги получи.Съдът е приложил разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК и с определение № 754/29.10.2012 год. е назначил на ответника особен представител на разноски на ищеца. За такъв е посочен от АК Пазарджик адв. В.Г., който е назначен персонално с определение № 838/26.11.2012 год. Особеният представител е депозирал писмен отговор.Твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен, тъй като към момента на издаване записа на заповед не е съществувала каузалната сделка – договора за заем.Освен това, ответникът не е получил реално сумата от 30 000 щ.д., тъй като ищецът не е разполагал с такава сума към дата 17.05.2006 год. и процесът е симулативен.Следователно, задължението по записа на заповед не съществува и договорът за заем не може да е основание / кауза / за задължението по записа на заповед. Не представя други доказателства.Не възразява по приемането на приложените към исковата молба доказателства с изключение на разписката за получената парична сума.Оспорва този документ и на основание чл.183 от ГПК моли да бъде задължен ищеца да я представи в оригинал. Възразява и по допускането на свидетел, тъй като за обстоятелствата, които ще доказва, свидетелски показания са недопустими – чл. 164 ал.1 от ГПК. Моли да се отхвърли иска с правно основание чл. 422 от ГПК и претендира и разноски по делото. От събраните по делото доказателства, които съдът прецени поотделно и в съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Пред Районен съд Пазарджик е постъпило заявление от 1.08.2011 год. от Б.С.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв. П. А., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Н.Г.З. ЕГН ********** *** за сумата 39 000 долара, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – 29.07.2011 год. до изплащане на вземането, разноски в размер 1 069,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. лв. Районен съд Пазарджик е образувал ч.гр.д. № 3242/2011 год. и с определение от 2.08.2011 год. е прекратил производството по делото и на основание чл. 118 ал.2 от ГПК го е изпратил по подсъдност на Велинградски районен съд. Последният е образувал ч.гр.д. № 1145/2011 год. и е издал Заповед № 708 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.10.2011 год. На 2.02.2012 год. ответникът е направил възражение и с определение № 632/27.02.2012 год. ВРС е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. Ищецът е предявил иска си вх. № 2889/7.05.2012 год. с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. По този повод е образувано настоящето дело. Ищецът моли да се постанови решение, с което да се приеме по отношение ответника, че дължи сумата 39 000 долара, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – 29.07.2011 год. до изплащане на вземането, разноски в размер 1 069,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 500 лв., както и да му бъдат присъдени разноските в настоящия процес. При така установена фактическа обстановка, съдът приема ОТ ПРАВНА СТРАНА: Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Ответникът оспорва иска по основание и размер. На 17.05.2006 год. между страните е сключен договор за заем и ищецът е предоставил на ответника сумата 30 00 щатски долара с годишна лихва от 10 % или общо за сумата 39 000 долара. Ответникът се е задължил да я върне не по-късно от 17.05.2009 год.Подписал е разписка, според която е получил от ищеца на 17.05.2006 год. сумата 30 000 долара.Съгласно чл. 6 от договора, за обезпечение на вземането ответникът е издал запис на заповед на 17.06.2005 год., като се е задължил да изплати на падежа 17.05.2009 год. сумата 39 000 долара на ищеца. В тази връзка особения представител на ответника твърди, че процесът е симулативен. Възражението е неоснователно. От показанията на свидетеля В. Ф. става ясно, че между страните е сключен договор за заем от 17.05.2006 год. за сумата 30 000 щатски долара.За обезпечение на заема ответникът е подписал и запис на заповед от същата дата, както и разписка за получените 30 000 долара.Документите са получени по мейл от адв. П. А. и са разпечатани от свидетеля. Свидетелят е вицепрезидент по икономика и финанси на фирмата „ Белтел Холдинг „ АД, която е изцяло собственост на ищеца и на останалите му четири фирми в България, както и негов финансов консултант. Понастоящем ищецът се намира в САЩ.Свидетелят твърди, че е състоятелен човек, тъй като е вицепрезидент на компанията „ Си Гейт Технолоджи „. Обяснява, че след подписването на договора, екземплярът му е предаден, за да го съхранява в касата на дружеството. Самият той не е контролирал връщането на заема, но знае от ищеца, че не е върнат. Категоричен е, че договорът за заем и записа на заповед са изготвени едновременно и че годината на записа на заповед – 2005, е техническа грешка. Няма разлика и между оригиналния екземпляр и представения във фотокопие по делото на разписката за предаването на сумата от 30 000 лв. Оспорването е неуспешно проведено. При това положение съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за основателен и доказан, поради което ще следва да се уважи. Ответникът дължи главница 39 000 щатски долара.Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, разноски по заповедното производство в размер 1069,80 лв. ДТ и 500 лв. – адвокатски хонорар. В тежест на ответника ще следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящето производство в размер 2 697 лв. – внесената ДТ в размер 1 069,20 лв. и 1 628 лв. – възнаграждение на особения представител адв. Г..Не са представени доказателства за изплатен адвокатски хонорар на адв. П. А. Водим от гореизложеното,Пазарджишки окръжен с Р Е Ш И: По предявения от Б.С.Д. ЕГН **********, чрез пълномощниците си Адвокатско дружество „ Доковска , Атанасов и съдружници „ със седалище и адрес на управление в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх.Б ет.3-5, чрез адв. П. А., иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Н.Г.З. ЕГН ********** ***, представляван в процеса от особения представител адв. В.Г., че съществува вземане на ищеца Б.С.Д. от длъжника Н.Г.З. за сумата 39 000 щатски долара / тридесет и девет хиляди щатски долара /, представляваща неизплатена главница и лихви по договор за заем от 17.05.2006 год. и запис на заповед от 17.06.2005 год. за същата сума, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, разноски за ДТ в размер 1 069,80 лв./ хиляда шестдесет и девет лева и 80 стотинки / и 500 лв. / петстотин лева / – адвокатски хонорар,по Заповед за изпълнение на парично задължение № 708/26.10.2011 год. по ч.гр.д. № 1145/2011 год. по описа на Велинградски районен съд
ОСЪЖДА Н.Г.З. ЕГН ********** ***, представляван от особения представител адв. В.Г., да з а п л а т и на Б.С.Д. ЕГН ********** чрез пълномощника му Адвокатско дружество „ Доковска, Атанасов и съдружници „ и упълномощените адв. П. А. и адв. М. М. със съдебен адрес в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх. Б ет.3-5, сумата 2 697 лв. / две хиляди шестстотин деветдесет и седем лева / – разноски по настоящето дело. Решението подлежи на бжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаването му от страните. Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощницитe им. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
