Български традиции: Мартеницата

17
Добави коментар

Мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба Марта.

 

Разпространение

 

Този обичай е характерен за Балкански полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича martisor (мърцишор). С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Подобен обичай се среща и в Албания, Република Македония и Северна Гърция.

 

 

Четете още: Как се прави лесна мартеничка на една кука – Видеоурок

 

Обичай

 

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

 

Дърво обкичено с мартеници

 

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

 

 

Произход

 

Дърво накичено с мартеници

 

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински.

 

Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.

 

Четете още: Мартеничка с мъниста – Фотоурок

 

Как се прави мартеница

 

Вземате един бял и един червен конец — по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

 

Източник: bg.wikipedia.org/wiki/