Защо не честваме като национален празник 6 септември, когато Източна Румелия и Княжество България се обединяват през 1885 г.? Или 22 септември, когато през 1908 г. княз Александър Батенберг обявява независимостта на България от Османската империя? Защо 3-ти март е наш официален национален празник? Дали това наистина е денят, в който нашият народ сваля оковите за му наденат нови? Коя дата всъщност от нашата история заслужава да бъде чествана без противоречиви чувства и разногласия?
Отново сме в навечерието на 3-ти март, но с армия малко по-голяма от българското опълчение. Държава с неясен статут и притъпена духовност. Народ живеещ в нищета, обран от своите „водачи“, превръщайки го през годините в на практика изчезваща нация пръсната по света борейки се за насъщният. Тъжно нали?!
От години вече 3-ти март е национален празник. На тази дата честваме възкресението на един народ, чиято политическа, материална и духовна култура е била подложена на унищожение в продължение на близо 5 века. Това е деня, в който България е направила първите си стъпки към утвърждаването си като суверенна държава. В този момент България отново заема своето място на световната карта. Символ на едно ново начало коствало живота на много смели българи. Тяхната мечта е описана преди около двеста години от Софроний Врачански в свой ръкопис, а именно – „и ние българите да бъдем като другите европейски народи„. Осъществяването на тази мечта бе видяна в подписаният между Русия и Османската империя Санстефански мирен договор. Той успява окончателно да срути и без друго пропукалата се стена отедяща България от Европа, поставяйки началото на онази Третата България, за която историята бе отредила да се намира на кръстопът между Азия и Европа, между Изтока и Запада. Място където и тогава и сега се преплитат интересите на великите сили. Но дали подписването на Санстефанският мирен договор ни проправя пътя към Европа? Историците твърдят, че това е поредната голяма манипулация. Прах в очите. Твърдят, че не той, а Берлинският договор е този, който ни е приобщил към европейският свят и ни е освободил от руско и турско господсво …на цената на една разпокъсана родина и разединена нация. Въпреки, че с годините е хулен за разпокъсването, Берлинския договор е този, който гарантира правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Той е този, който задължава Княжество България, Румъния, Сърбия и Черна Гора да зачитат правата им и забранява дискриминация на етническа и религиозна основа.
Всички сме чували и чели за стратегическите цели на Русия и апетитите на великите сили по онова време насочени към Балканските страни. Всички знаем, че нищо даром не се дава. И свободата не ни е подарена, а е резултат от нечии политически интереси, постигнати чрез страданието на един цял народ.
Стратегическата цел на Русия е завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите, но преди това е трябвало да мине през Румъния и България. Руската императрица Екатерина II разработва стратегически модел за привидна независимост. Резултат от него е и така наречената руско-турската освободителна война. На 3-ти март в Сан Стефано е подписан прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя. В договора се казва, че „българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите“ и „никой член на царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз“. В същият договор обаче се казва, че България преминава под руска окупационна администрация, която на практика е без международен контрол. Няма посочен срок и времетраене. Опит османското владичество да бъде заменено с руско върховенство. Подписването на берлинският договор всъщност слага край на военните действия. Той е юредическият завършек фиксиращ резултата от войната. Той не урязва, а потвърждава договореното разпокъсване на границите случило се между водещите тогава европейски държави и в частност Русия и Великобритания.
От този ден нататък започва възстановяването на българската държавност. Започва възход в икономическо, културно и просветно отношение.
Аз ще празнувам, защото:
имам свобода да го направя
децата познават род и родина и никога няма да станат еничари
5 века не бяха в състояние да заличат велик народ с вековна история
в този случай моята гордост не е порок. Бъдете горди и достойни българи!
Нека днес да почетем паметта на всички, отдали живота си в името „на една чиста и свята република“. Нека се гордеем, че сме българи! Нека не се отричаме или забравяме корените си!
