Кръстю Пастухов
Понеже беше нощ – и то тъмна нощ, не знаех по коя пътека се движа. Дали тази на Баба Илийца, или на Дядо Йоцо.
Когато светна слънцето, видях извитата сребърна змия на Искъра под себе си и си помислих, че каква може да бъде, освен извита, сребърна и мокра. И ми стана все това, по коя пътека се движа. Важното беше, че се движа през пресечена местност и че никой досега не ми е отсякъл главата.
Искам да ви кажа, че съм красив. Имам добре скулптирана глава, с правилно поставени очи и нос под тях. Устата ми е изрязана като с паричка и затова много обичам да се целувам.
Напоследък спрях. Слизайки по пътеката на Дядо Йоцо или на Баба Илийца, ги срещнах и двамата под ръка. Попитах дали Вазов знае за тази тяхна закачка, но се оказа, че те не го познават. И хич не ги интересува.
Дядо Йоцо носеше кристална ваза в ръцете, а Баба Илийца се навеждаше отвреме навреме и береше синчец, лапад и лютичета, та я пълнеше вазата. После го целуваше Дядото по кухините на очите му – и понеже никой не я чуваше, му казваше, че го обича.
Колко е верно това, само Господ знае, защото нямаше никакви свидетели, никакви овчарчета, никакви минувачи.
Разминахме с тях, аз им целунах ръка, щото бяха известни литературни герои, а Дядо Йоцо си избърса ръката, дето я бях целунал, в сукмана на Баба Илийца и й рече:
– Я па тоя, що се подмазва?
Бабата повдигна рамене, въпреки че беше глуха, и забърза по пътеката надолу към Искъра. Дядо Йоцо я последва, опипвайки внимателно въздуха, защото тояжката , с която се подпираше, беше я изяла козата на кмета, избран с някаква листа, която Дядо Йоцо изобщо не разбираше каква е. Той не разбираше и лист какво е. Мислеше си само за онези листа, дървесните, от които правеше лиственици за животните зиме.
После криво-ляво се добраха до Искърския пролом.
– Сега ще чакаме каика. Да минем на другию брег.
– Що требваше да се повеждаме по твоя ум? – рече почти на себе си Дядо Йоцо, но известната баба му рече, че е прекарвала по някое си време нелегални. И сега са длъжни. И той като нея е герой. И трябва да служат за пример.
– Хубаво – рече покорно Дядо Йоцо. – Каика кога ще дойде?
– Няма никакъв каик! – рече бодро Баба Илийца. И запретна поли. Дядо Йоцо не видя бялата плът, блеснала на слънцето и я запита, как ще минат сега отвъд. Там, дето е секцията за гласуване.
– С плуване! – издума Баба Илийца бързо и почна да се съблича. – Хайде, че няма време. Изтича времето за изборите.
– То моето е изтекло отдавна – рече Дядо Йоцо и изведнаж прогледна. Случват се такива странни неща понякога на света. Прогледна той и видя всичко ясно. Баба Илийца, запретнала пола, стъпваше грациозно по плиткия бързей и го викаше да тръгва.
– Боже мой? За къде съм тръгнал?- запита се наум и после я запита и нея. Тя вече беше на другия бряг, оправяше полата си – и му викна:
– Да видиш Нова България.
– А, – рече Дядо Йоцо – добре. И понечи да мине реката, но в този момент падна мъгла, задръсти дефилето и той пипнешком затърси изход. И в този момент изсвири влак. Дядо Йоцо се спъна в релсите и падна върху тях.
Влакът спря бавничко и един глас завика: -Лекар! Бързо лекар! Но всички лекари бяха на изборите и гласуваха за благоденствието , каквото и да било то – и за когото и да било.
