Младата треньорка на ВК ЦСКА – жени Юлия Иванова е пример за приемственост на традициите в червения клуб. Може да се каже, че целият й съзнателен живот е минал в ЦСКА. Започва да тренира волейбол като малко момиченце и още като девойка е привлечена в женския отбор на клуба, където има щастието и късмета да се учи от състезателки като Мила Кьосева, Емилия Пашова, Десислава Никодимова, Пенка Натова, Дарина Бонева и т.н. Нейни треньори през годините са Ася Гребенчарска, Мария Минева, Васил Симов, Иван Николов, Димитър Каров, Верка Николова и др.
Като състезателка с женския тим на ВК ЦСКА Юлия Иванова печели 7 шампионски титли, многократно Купа на България, както и второ място в турнира за КНК през 1991г. Тя е дългогодишна национална състезателка на България във всички възрастови групи, както и в женския отбор.
Започва кариерата си като треньор на жени преди около 6 години. В началото е помощник на Атанас Петров, а от три години е старши треньор и е поела цялата отговорност на крехките си рамене. За краткото време, в което е начело на армейките, Юлия печели две шампионски титли и два пъти е носител на Купата на България. През нейните ръце са минали състезателките Добряна Арабаджиева, Мария Каракашева, Христина Русева, Лора Китипова, Габриела Цветанова, Нора Богданова и др.
С присъщата си скромност Юлия Иванова се съгласи да отговори на няколко наши въпроса.
– Първо искам да Ви честитя спечелването на Купата на България. Вашите момичета постигнаха голям успех и Ви направиха щастлива.
– Ю.И. Наистина съм много щастлива, благодаря на момичетата за самоотвержената игра. Стигнахме до победата много трудно, с много борба и именно затова се гордея с моите млади състезателки, защото не се предадоха, поеха отговорността и тежестта на един такъв финал като истински професионалистки.
– Вашите състезателки са изключително млади, но въпреки това прави впечатление, че носят шампионския дух на клуба.
– Ю.И. Да състезателките ми са много млади и много, много талантливи. Разбира се, имат още много да учат, но по-важното е, че са истински бойци.
– Лесно ли се работи като треньор в България. Всички знаем, че има и много по-добри условия от българските.
– Ю.И. Да българските условия не са най-добрите, но за мен е по-важно, че работя с хора, които обичат волейбола, работят със сърце и душа, всеки ден идват по свое собствено желание и дават всичко от себе си. По-ценно от това няма, да идваш на работа с желание и любов.
– Каква е разликата между това да сте треньор и да сте състезател. Това са две различни професии.
– Ю.И. Разликата е, че треньорът е отговорен за всичко, което се случва в отбора, отговорен е за подготовката, за взаимоотношенията, за цялостното представяне, за формирането и изграждането на младите . Треньорът трябва да бъде психолог, да разбира своите състезатели преди всичко като човек и след това като специалист. Честно казано, аз предпочитам да съм състезател, защото не е лесно да стоиш отстрани и всичко, което можеш да направиш по време на мач е да обясняваш и да наставляваш, а на мен понякога ми се иска да съм вътре в игрището и да мога да решавам важни ситуации. Естествено, човек не може да бъде състезател безкрайно дълго.
– Вие сте имали великолепни треньори. Кой от всички тях изигра най-важна роля за Вашето формиране като състезател?
– Ю.И. Без капка съмнение за мен и за моите колежки това беше Иван Николов или както всички ние си го наричаме бай Иван. Той ни научи не само на волейбол, но ни научи как да бъдем добри хора. Без да го казва директно с думи, той ни показваше всеки ден, че ни обича като свои собствени деца и точно като на такива ни показваше правилния път. За мен най-важното, което научих от него е, че трябва имаш правилно отношение към хората, да ги уважаваш и да бъдеш отговорен във всяко едно свое действие.
– Да такива личности като Иван Николов оставят трайна диря след себе си за поколения наред. Винаги е правило впечатление, че Вашият клуб е много задружен, явно школата, която сте преминали си казва думата. Дори по време на тежката криза през последните няколко години, останахте като едно семейство. Как постигате това единство?
– Ю.И. Повечето се познаваме от години, израснали сме заедно в школата на ЦСКА. Много е важно, че всички си имаме доверие, уважаваме се и се подкрепяме. Въпреки трудностите, всъщност се работи много лесно, защото помежду ни няма злоба, няма интриги и сплетни, спокоен си, че има на кого да разчиташ, че до теб са приятели, които ще ти подадат ръка в труден момент. По-ценно от това няма.
– Вие освен треньор сте и майка на две прекрасни дечица. Как успявате да съвместите тези две отговорни дейности?
– Ю.И. Когато човек има желание всичко е възможно. Много съм благодарна на всичките ми близки, защото без тях не бих се справила. Наистина получавам голяма подкрепа от семейството си. Тук е мястото да благодаря и на своите колеги, които винаги са готови да ми се притекат на помощ. Благодаря на Верка Николова, Петър Дочев и Атанас Лазаров, на които мога да разчитам във всеки момент.
– Какво обичате да правите в малкото си свободно време?
– Ю.И. На първо място са децата ми, обичам да прекарвам много време с тях. Друга моя страст, без която не мога са книгите. Една интересна книга е в състояние да ме избави от ежедневния стрес.
– Това е чудесно, поздравявам Ви. Като спортистка и като майка, бихте ли казала защо спортът е важен за децата.
– Ю.И. Много е важно децата да спортуват, защото по този начин се развиват физически, психически и емоционално много по-пълноценно. Чрез спорта се придобиват навици, които са важни за цял живот. В наши дни, когато децата са подложени на какви ли не изкушения, спортът може да бъде алтернатива на съвременните пороци.
– И на края искам да Ви попитам къде се виждате след 10 години в професионален план?
Ю.И. Смятам, че съм намерила своето място в живота и се надявам след 10 години отново да съм треньорка в ЦСКА.
– Много Ви благодаря. Пожелавам Ви много успехи с любимия отбор!cskavolley.org
