Новите сведения показват, че глиялните клетки вероятно играят много по-определяща роля за сложността на човешкия мозък. Снимка: University of Rochester Medical Center
Изследване установи, че присаждане на определен тип човешки клетки от централната нервна система в мозъка на мишки, позволява на животните да учат по-бързо.
До скоро се смяташе, че клетките глия в човешката нервна система изпълняват само спомагателна функция. Новите сведения показват обаче, че те вероятно играят много по-определяща роля за сложността на човешкия мозък.
Учените от университета на Рочестър предполагат, че еволюцията на определени глиялни клетки, наречени астроцити – които са по-големи и по-сложни при хората, отколкото при други видове – може би е ключова стъпка за по-развитите когнитивни способности на нашия вид.
„Изследването показа не само, че глия са важни за пренасянето на сигнали между невроните, но дава индикации, че развитието на човешките умствени способности вероятно отразява еволюцията на специфична за човека глиялна форма и функция“, казва д-р Стивън Голдман, един от водещите автори на статията.
Учените изолирали определен тип човешки глиялни клетки, отговорни за създаването на астроцити, и ги имплантирали в мозъка на новородени мишки. С израстването на мишките, човешките глиялни клетки постепенно изместили техния еквивалент в мишия мозък, като запазили невронната мрежа незасегната.
След това изследователите решили да проучат ефекта от подмяната върху дейността на мозъка. Резултатите показали, че два важни функционални фактора били драстично променени в положителна насока. Първият от тях определя скоростта и дистанцията, на която достига сигнала в и помежду астроцитите. Вторият измерва времето, за което невроните в мозъка реагират на кратка електрическа стимулация. Това е от определящо значение за запаметяването и ученето.
След като установили това, учените подложили мишките на поредица от тестове за да определят умствените им способности. Било установено, че тези от тях, на които били имплантирани глиялни клетки, възприемали и правели нови асоциации по-бързо, а и се справяли с редица задачи значително по-ефективно от обикновените мишки.
Изследването е публикувано в изданието Cell Stem Cell. (Източник: University of Rochester Medical Center)
Последвай ни в социалните мрежи
Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!
