– Убедена съм‚ че внукът ми е бил отровен – възрастната жена се разплакала и сложила на бюрото на следователя дебело медицинско досие. – Дори знам кой го е направил!
Сираче по рождение
Посетителката си отишла. Следователят Валентин Чимев уморено се отпуснал на облегалката на стола. Докато жената излагала същността на случая‚ на два пъти му се наложило да тича да й носи вода и валидол. Чимев засега не можел да формулира състав на престъпление – детето било живо‚ макар че често боледувало. То сега май напълно здрави деца няма. Неговата собствена дъщеря по-често си била у дома‚ отколкото в детската градина. Най-вероятно жената има депресия – голяма мъка е да заубиш дъщеря си. Тя била починала при раждането‚ оставяйки новороденото бебе сираче. Момченцето било взето от бащата‚ търговеца Станислав Русев. Той бил наел две детегледачки‚ бабата също помагала. А осем месеца след смъртта на съпругата си вдовецът довел вкъщи друга жена. Оттогава малкият Емил започнал да вехне.
За да прочете медицинския картон на детето‚ на Чимев щял да му трябва цял ден. Имало бележки за почти всеки ден – настинка‚ повишена температура‚ запек‚ диария‚ повръщане‚ суха кашлица‚ астматичен компонент‚ признаци на рахит‚ постоянно понижен апетит. Имало е месеци‚ когато Емил не е прибавял към теглото си нито грам. За това време четири пъти е лежал в болница‚ при това всеки път с нова диагноза – диспепсия‚ бронхит‚ хроничен пиелонефрит‚ дискинезия на жлъчните пътища.
Бабата на детето разказала‚ че дори тайно от бащата го е водила при баячка‚ макар че самата тя не вярвала в урочасвания. Врачката казала‚ че на детето му е направена магия от млада брюнетка. Значи е мащехата! Нямало кой друг да е!
Съдебният лекар вдигнал рамене полускептично:
– А може би наистина е урочасване? Казвали са ми‚ че мен самия селската лечителка ме е церяла от урочасване. Лекарите само вдигали рамене. Медицината не знае всичко. А детето‚ между другото‚ расте без майка‚ значи е на изкуствено хранене. Това не допринася за здравето му.
Все пак назначили съдебномедицинска експертиза.
Смъртоносна каша?
Из протокола на токсикологичната експертиза:
“Признаци за токсично поражение на черния дроб и бъбреците‚ характерни за хронично отравяне с тежки метали. В кръвта на потърпевшия е открито повишено съдържание на съединения на тежки метали талий‚ кадмий‚ бисмут и олово”.
– С други думи‚ някой трови детето‚ така ли? – уточнил Чимев.
– Мога да кажа само‚ че вредните вещества са постъпили в организма с храната‚ а дали това е зъл умисъл или случайност‚ не знам. Трябва да се вземат проби от продуктите‚ с които са хранили детето‚ особено готовите смеси и консервираните детски храни. Помниш ли‚ неотдавна в Израел починаха три бебета? Германските производители на храните за кърмачета били забравили да добавят в сместа витамин В1. А и някой е можел да сипе вътре дявол знае какво. Много ли му трябва на едно дете?
Бабата помагала с желание при вземането на пробите за токсиколозите. Тя знаела с какво точно хранят Емил и къде държат храните. Мащехата – красива тъмнокоса жена‚ начумерено наблюдавала ставащото. Емил спял в своята стая. Дори без всякакъв медицински преглед се виждало‚ че детето е прекалено дребно и слабовато за възрастта си.
– Нина‚ защо си измила купичката? – нахвърлила се бабата върху мащехата. – Тук беше пюрето‚ което Еми не дояде. Аз сама видях‚ че го хранеше с него. А сега го няма!
– Значи мен подозираш, така ли? – ахнала Нина. – А аз се чудех кой устройва този оглед! Ти по-добре самата себе си подозирай! Кой вчера тъпчеше детето с мазнотии? Затова черният му дроб е в това състояние!
– Затова пък някой го храни! А не да плюе това‚ като му тикаш с лъжицата в устата!
Семейната сцена била прекъсната от бащата
.
– Вие наистина ли подозирате някого от семейството? – попитал той следователя. – Нина има прекрасно отношение към сина ми. Тя го обикна‚ грижи се за него. Детето не може без майка! Той така я и нарича – “мамо”.
– Така наричаше и гледачките си! – креснала бабата. – А на практика си няма нито една майка! Нима една истинска майка би довела детето до такова състояние?
Мащехата?
Съединения на тежки метали не били открити в нито един образец от продуктите‚ водата‚ играчките и лекарствата‚ взети за изследване. Гледачките отпадали – те нямали мотив‚ но имали препоръки‚ защото преди това били работили в други семейства и всичко било наред. Бащата? Може би детето пречи на взаимоотношенията му с новата жена? Бабата? Колкото и абсурдно да изглеждало‚ нея не я изключвали. Може да се е побъркала от мъка? Може би не може да прости на зет си‚ че така бързо е забравил починалата си жена? Нина? Тя била истински заинтересована от смъртта на момченцето не само защото е чуждо дете‚ което е допълнителен товар‚ но и най-важното – то е наследникът на състоянието на Станислав Русев. Да‚ на пръв поглед не можело да я заподозрат като злата мащеха‚ която праща детето да бере кокичета в януарския мраз. Но в живота се случва какво ли не…
Странно съвпадение
По предложение на следователя домът на Русеви бил поставен под видеонаблюдение. За това знаел само бащата на детето. Дори и самият той да бил отровителят‚ сега много щял да внимава‚ докато върши черното си дело‚ а детето ще започне да се оправя. Камерата работила цял месец‚ но здравето на малкия Емил не се подобрило. Всеки ден при него идвали семейният лекар или медицинската сестра. Или пък поредният поканен от бащата специалист. Взетите след месец кръвни проби отново показали повишено съдържание на отровни вещества. Нима някой продължава да се мъчи да премахне мъничето от белия свят? Но как? И най-важното – защо съотношението на тези съединения било точно същото‚ както и при предишните анализи? Нима може всичко да се премери с такава точност? И защо? Нали за едно отравяне не е важно какво е в повече – кадмият или оловото. Нещо не било както трябва!
Скъпата дрънкалка
Следователят изложил своите съмнения пред съдебномедицинския експерт. Той също се озадачил.
– Да‚ странно е‚ че пропорциите съвпадат – съгласил се докторът. – В началото мислех за водата. Но водата‚ която ползват‚ е съвсем нормална. След това си мислех за играчките. Сега има толкова боклуци‚ които се разпространяват по пазарите…
Чимев въздъхнал:
– Нима така и няма да намерим причината? Жал ми е за мъничето. Не стига дето няма майка‚ а сега и това да изтърпи. А при такъв баща можеше да се роди‚ както казват англичаните‚ със сребърна лъжичка в устата. Дори дрънкалката му струва повече от моята собствена заплата.
Съдебният експерт изведнъж замрял и спрял върху Чимев втренчения си поглед‚ сякаш си спомнял нещо:
– Чакай‚ чакай. Какво каза? Със сребърна лъжичка в устата ли? А къде е тя?
– Кое? – не разбрал Чимев
.
– Лъжичката! Сребърната! – едва не закрещял съдебният експерт. – Ставай‚ отиваме у Русеви!
Подарък от баба за първото зъбче
Нина се изненадала‚ когато я попитали с какво обикновено храни Емил. Тя извадила от чашката красива лъжичка с дръжка във формата на папагал.
– Сребърна ли е?- в един глас извикали следователят и съдебният лекар.
– Да‚ ето я пробата – 925. Баба му я подари за първото му зъбче. Емил много я обича‚ понякога просто така я държи в устата си‚ за да я смуче. Виждате ли‚ дори краят й вече е поизтрит. Но какъв е проблемът?
Из протокола на съдебно-медицинската експертиза на веществените доказателства:
“Сплавта‚ от която е направена лъжичката‚ съдържа соли на кадмий‚ талий‚ бисмут и олово. В кисела среда /супи и варени каши/ солите на тежките метали преминават в разтворима форма”.
– Приборът за хранене е направен от сребро без сертификат – пояснил съдебният експерт. – Явно някоя работилница е използвала нелегално доставени суровини‚ които не са преминали през задължителното пречистване. Среброто често се добива от комплексни руди на цветни метали‚ в които е примесено с олово‚ цинк‚ мед, никел… Много неща са примесени. Само че никак няма да е лесно да намерим тази работилница.
– Е‚ това вече не е наша задача. Нека санитарният надзор да я търси. Бабата си спомня‚ че е купила лъжичката в някакво магазинче за домашни потреби на пазара. Мечешка услуга е направила на внучето си. Ха сега вземи, че се роди със сребърна лъжичка в устата!
P.S. В момента Емил Русев е подложен на лечение в токсикологично отделение. Състоянието му се подобрява.
(Имената в материала са променени по етични съображения. – Бел.авт.)
Димитър ПЕТКОВ
