Тодор Славков: Съвсем нормално е човек да пикае във фонтани и градинки!

1
Добави коментар
todorova_nina
todorova_nina

Скандалната снимка с пикаещия пред Народната билбиотека в София Тодор Славков, публикувана първо в агенция БЛИЦ, след като се появи във Фейсбук, взриви България и предизвика хиляди коментари. Шокиращото фото е направено по време на протестите преди седмица. Веднага тръгнаха слухове, че по този начин Малък Тошко всъщност казвал: “Пикая на протестите” или “Пикая на държавата”. Каква е истината, Славков се съгласи да разкрие единствено пред репортер на “ШОУ”.

– Каква е всъщност е истината за скандалната ти снимка? Демонстрация ли правиш?
– Нищо подобно! Просто имах естествена нужда, нямаше къде другаде да отида, а един приятел ме снима. Много е тъпо тази снимка да се използва, за да се опорочава протестът. На него бяхме много хора, и не за първи път. Просто сега бяхме най-организирани, приятели, към 30-40 човека.

– Срещу какво протестирате?
– Срещу монополите, освен срещу всичко останало, защото в държавата нищо не е наред. 800 лева ми е последната сметка за електричество! Аз се отоплявам на ток. Предишният месец ми е 400, сега – 800! Периодът, за който са ми отчели потреблението, е точно един месец. Това е за апартамент, който е 150 кв. м по нотариален акт, реално е 130. За пет радиатора! Лятото плащам 30 лева за бойлер и хладилник. Безумно е! Как да не протестира човек?! Тези монополи трябва да бъдат разбити!

– Мислиш ли, че това може да се случи?
– Много е важно какви са договорите, които са подписани, а аз не съм ги чел. То всъщност никой не ги е чел. Това, което го разсекретиха, е абсолютно неразбираемо. Според мен ако бъдат развалени тези договори, последствията за държавата ще са ужасни. Но пък, от друга страна, след като в Гърция електроснабдяването е държавно, а тя все пак е една от първите страни – членки на ЕС, значи би могло нещо да се направи.

Безумни неща се случват

Гамизов, когото не познавам лично, но в последните си публични изяви ме радва, каза, че ако в ЧЕЗ влезе одитор и извади публично всичко, което се е случвало там, наистина ще стане революция. За съжаление национализация у нас не може да има.

– Какво смяташ, че трябва да се национализира?
– Какво ли не! Освен енерго-разпределителните дружества трябва и Нефтохима, и въобще всички предприятия, които са от стратегическо значение за държавата. Най-важното е сега протестите да не спрат.

– Как мислиш – дали проблемът не е всъщност свързан в топлите връзки между монополите и политиката?
– Без да се разсекретят договорите нищо не може да се каже. Всякакви слухове се чуват, но ние не можем да гадаем. Това, което се говори, е, че всяко едно правителство стои на едно и също кранче и просто продължава оттам, докъдето е стигнало старото правителство.

Много държа обаче да подчертая, че нито имам някакви политически амбиции в момента, нито държа някаква вълна да яхам, нито участвам в някакво сдружение… Просто отидохме с приятели да протестираме конкретно срещу монополите.

– И междувременно те снимаха в градинката…
– Да. В което няма нищо лошо. Да пикаеш в градинка е най-нормалното нещо! Като няма обществени тоалетни – къде да се изпикае човек?!… Освен това го направих в градинката, не на паметника.

– Прозвуча някак “интелектуално” да го направиш в градинката на Народната библиотека. Освен това веднага тръгна слух за нова вълна в БСП – “пикаещият във фонтаните е сменен от пикаещия в градинки”…
– Това не го бях чувал. За Румен Петков ли става дума?

– Да, за него.
– Всъщност да се изпикаеш във фонтан е още по-нормално, стига да няма малки деца наоколо. Защо да не го направи? Нали не препикаваме паметници или тротоари?

– Опасявам се, че сега ще сдобиеш с още повече развълнувани фенки, които ще настояват да разберат какъв е истинският размер…
– О, да. За първи път ще ми се случи такова нещо! Сега остава да си пусна и порноклипче, та да се види… Има едни шеги, че

затова ми викали Малък Тошо

(смее се). Виж, сериозно, ако имах политически амбиции, точно сега щеше да е моментът да се появя. Това, че не го правя, показва само, че не лъжа и никога не съм лъгал.

– Все пак имаш мнение какво ще се случи в държавата оттук нататък, нали?
– Разбира се. Ще ти кажа какво ще стане според мен, разбира се. Тепърва идва политическата криза и тя ще е много тежка. Няма никакво значение кога са изборите. Ще се появят едни нови сдружения, те даже вече да се появили. Не е ясно дали хората, които досега са били в парламента, изобщо ще влязат в него. Не се знае и с Бойко Борисов какво ще се случи, въпреки че това, че си подаде оставката, беше много умен ход. Чака ни тежка криза.

– Е какво – избори до дупка ли ни чакат?
– Не. Това са пълни глупости. Ясно е, че накрая ще се стигне до някаква коалиция. Има страшно много кадърни хора във всички партии, но пък хората са толкова обезверени и отчаяни от състоянието на държавата и всички досегашни политици, че скоро няма да повярват на никого.

– Проблемът обаче е, че недоволството е твърде голямо, проблемите – много, а исканията – неясни…
– Реално е така. Виж, че не могат да се обединят! Не знам защо започнаха да плюят Слабаков. Защо се надигнаха хората срещу него, откъде тръгна тази злоба? Сигурен съм, че никога не е налитал на бой. От един месец не съм виждал Андрей, но знам, че няма причина никой да го плюе.

– Всъщност си го отнася всеки, който е известен по някакъв начин и се включи в протестите.
– Така е. Не разбирам защо, пък и аз съм само наблюдател в тази ситуация.

Горкият президент Плевнелиев!

Като се сетя, той дори не искаше да става президент, камо ли да си е мечтаел да падне неговото правителство по време на неговия мандат…

Все по-лошо ще става, защото целият свят се тресе, не само България. И от Щатите ще тръгне новата световна революция, ще видиш! Там вече има палаткови селища, направени от тези, които си загубиха жилищата по време на кризата. Всичко се е сринало. Това вече е реална криза, а не изкуствено предизвикана от банките. И ще се радвам, ако България, която не е известна с бунтовете си, повлече крак. Да си протестираме всяка седмица, защото всеки ден е безумно. Накрая трябва да стигнем до обща стачка.

Едно интервю на Надежда НЕНОВА