От бокса до затвора – крачката е… един удар. Така поне твърди натурализираният арменец – български боксов национал Григор Саруханян, който излежава присъда от 16 години за съучастие в убийство. Според обвинителния акт през есента на 2007 г. той удря жертвата, а след това негов приятел я наръгва няколко пъти с нож.5 години по-късно Григор иска преразглеждане на делото си, защото твърди, че е невинен. По случая има доказателства и свидетелски показания, които не са били взети под внимание по време на процеса. Саруханян, който иначе е една от надеждите на националния отбор в категория до 69 кг, посочва като поръчители братята Габриел и Виктор, по-известни като Жабата и Джуката, а за извършител – самбиста Томи Томов. Той направи ексклузивна изповед за вестник “ШОУ”, в която говори не само за своя случай, а и за суровата действителност зад решетките.
– Григоре, случаят ти придоби широка известност след твое тв интервю преди около година. Как са нещата при теб, има ли някаква промяна оттогава?
– Всичко си е същото. Още се надявам нещо да се промени, да се възобнови делото заради новите доказателства. От 3 месеца чакам, но отговор няма. Единият от новите свидетели е бил в затвора по времето, когато се водеше делото. Нямах допир с него. Всичко се разви после. Бил е в килия с Томи Томов, който му е казал истината. Намерихме се и той се съгласи да говори, въпреки че не всеки би го направил.
– Как си обясняваш, че двама сте осъдени за убийство, извършено от един?
– Аз съм ударил, това е хулиганство. Дори и свидетелите на убийството – това са момче и момиче, също са казали, че от един човек идват два тупаника, а друг се връща и го убива. За два тупаника не могат да ми лепнат присъда от 16 години! Убийството става след мен, след като си тръгвам от мястото. Томи после се връща и го мушка четири пъти с нож. Доказано е в съда. А сега Томи е в Кремиковци на по-лек режим от моя. Цялата работа е в това, че аз не си признах веднага. Не исках да съм предател. Жабата направи всичко, заради него сега съм вътре. Щях да отида да се предам, защото разбрах за убийството чак на следващия ден. Жабата обаче каза, че ще оправи всичко, а от нас иска да държим инкяр. Подлъга ни да се крием, а в същото време стана прокурорски свидетел срещу нас. Разказа, че ни е пратил да го убием и Томи е извършил убийството.
– Как се стигна до убийството?
– Бях в мола с едно момиче. Обади ми се Томи по телефона: “Ела, спешно е! Трябва да ми помогнеш”. Казах му, че няма да стане. Да дойде, да каже за какво става въпрос и тогава. Пристигна с Жабата. Шофьор беше Малката Мечка. Те са двама братя – Големия и Малкия. Беше и Вальо Рапа. И Томи. Каза ми, че един човек им дължи 1500 лева – трябва да отидем да го сплашим. Всичко било за 5 минути. Звъннах на един приятел да дойде, става въпрос за това момче, което сега иска да е свидетел, защото знае всичко, за да не остава момичето само. И отидохме.
Ударих човека и му казах да върне парите
Видях, че там има едно момче и едно момиче. Не знаех, че Томи ще убива. Като си тръгвахме с колата, когато обръщахме, Томи изведнъж реши да се върне. И тогава е намушкал човека 4 пъти с нож. Смъртта става от ножа, а не от моя удар.
– Жабата и Джуката са известни като пласьори на наркотици. Какво прави около тях спортист с бъдеще в националния отбор?
– Аз не толкова, но Томи Томов бе много близък с Жабата. От деца са заедно. Жабата съм го виждал няколко пъти покрай Томи. Знаех, че с Джуката се занимават с наркотици. Но са навън, защото имат протекции. Все се измъкват. Казват, че си имат силен човек в Софийско и така си продават в Зоната. Не може да продаваш наркотици, да станеш прокурорски свидетел и да си навън. Колко пъти ги хванаха? Даваха ги по телевизията. Айде, Джуката може и да го заключат, но Жабата е винаги вън. В най-лошия вариант седи 10-15 дни и излиза.
– Подвел си се, че Жабата е влиятелен и ще те измъкне?
– Да. Аз съм арменец, а моите родители нямат български паспорти. Но най-вече съм състезател на България по бокс. Тогава трябваше да ходим и на Световно, и на Олимпиада. За какво ми е да убивам човек? Друга е моята цел. И заради семейството не си признах. Щяха да ги върнат в Армения и да остана сам тук, защото само аз имах български паспорт тогава.
– По боксова линия ли взе паспорта?
– Да. Баща ми имаше контакт с шефа на федерацията Емил Жечев и така станаха нещата. Викнаха ме от малък. От 10-годишен съм в България…
– А сега си в затвора. Какво е положението вътре?
– Беше по-добре допреди няколко месеца. Сега още по-тежко става. Почна голям тормоз. В затвора се случват много тежки неща.
– Колко тежки?
– Ами преди няколко месеца Будимир Куйович и още трима човека, които работят около него в един склад, покрай него се намира голямо количество наркотици. Ние знаем, че те не са виновни. Куйович си има пари, за какво му е да продава в затвора?! Обвиняваха Куйович и другите трима. Но други хора продаваха наркотиците. Двама човека ги махнаха, но единият остана и все още продава наркотици. И до началника са писали да му се обърне внимание на този човек, но нищо не се случва.
– Куйович ли е водеща фигура зад решетките?
– Него го знаят, защото е по-известен.
Но и Куйович го спряха от работа
И него го тормозят, че той има пръст в тази работа с наркотиците. Тук добре знаят, че той не се занимава с това, защото си има пари. Той няма за какво да продава наркотици. Тук продават наркотици тези, които нямат пари. Искат за изкарат пари в затвора, защото са доста наркоманите.
Джок Полфрийман и него го знаят, защото винаги си гледа нещата, за да не го тормозят. Даже в момента той е спрян от работа, защото заедно с едно момче от първа група и Янко Ваташки–Лудия направиха една агенция с адвокат. Така се събраха хора и тази агенция ни защитава правата в затвора.
– Разбрахме, че са те преместили от звеното на чужденците…
– Не знам и аз защо се получи така. В тази група са рецидивисти. Започнаха конфликти. Ромите играят комар, непрекъснато има скандали. От всеки скандал аз излизам виновен.
– Около теб гръмна скандал за масово сбиване с роми зад решетките. Заради това ли си лежал в карцера?
– Не, още бях горе. Аз съм в седма килия, а моят приятел е в осма. Ромите са от четвърта килия. Те са играли комар цяла вечер. Заложили са телефони и от тях три са “изгорели”. Скандалът става в 10 часа сутринта. Полицаят вижда това. Те излизат в 10,30 часа на каре. Полицаят ги заключва и не ги пуска, за да не стане проблем. В 12 часа се връщат, защото час и половина е карето. Преди да се върнат, аз в 12 без пет се прибрах от свиждане и отидох в осма килия при моя приятел, за да ядем. При което полицаят отваря четвърта килия, това става пред погледа на служител на затвора, те взимат тръби и тръгват към осма килия. Аз застанах на вратата. Едно момче застана отвън. Ромите започнаха да нападат, те го удариха по ръката, по ребрата. После беше с пукнати ребра, пукната ръка, сложиха му гипс. Майка му пусна жалби, дойде, оплаква се.
– От нея ли тръгна да се шуми около този скандал?
– Да, така е. Но ромите нападат с тръби. На камерите се вижда. После полицаите дойдоха на тараш. Нападнаха и нас, а на камерите се вижда, че ние нищо не сме направили. Ние сме вътре в килията, а те са отвън. Изпочупиха цялата килия. Изкараха техните три телефона. След това отидоха при тях и нито тръби намериха, нито нищо. Те ги бяха май хвърлили през прозореца. За това бяхме наказани. Изкараха така, че аз съм организирал всичко. Отидох на прослушване при началника, а той ми казва да не му се мешам в работата. Той си е началник, той си знае. Аз му казвам да гледа камерите, че не излизам да се бия. Аз, ако изляза да се бия – аз съм професионален боксьор.
Аз трябва да чупя ченета, трябва да ги пращам в болница
Лошо е, че началникът не иска да гледа камерите. А там са доказателствата, че не се бия. Идвам от свиждане, влизам в килията и не излизам. Но той решава, че трябва да бъда наказан. Бях в карцера 10 дни. След това обжалвах, отидох на дело. Спечелих и съдийката каза, че явно е станало объркване, че началникът не е разбрал. Началникът разбира много добре, но налага психически тормоз.
– Работиш ли?
– Работех. Така си свалям от присъдата. По-хубавата работа носи повече кръстове. Бях в артклуба и рисувах. Работих с гипс. Доста неща направих. Но вече не работя. На другите места, ако първи път направиш нещо, спират хранителна пратка. После имаш чистота и на третия път вече 14 дни наказание. Тук няма такова нещо. Директно ти дават 14. Оставят ме в килия при доживотните. Ако решат, могат да сложат някой до теб. Ако ли не – сам си, затворен по цял ден в малката килия. Вече не знам какво да очаквам. Нищо чудно и да ме отровят. Не знам какво повече да очаквам от началника просто. Той ми налага психически тормоз. Трудно е да си сред рецидивисти. Всеки гледа да те извърти. Няма много възможности и всеки гледа да оцелява.
– Защо му е на някого да те трови?
– Заради интервюто. Аз очаквам и вътрешна присъда да ми дадат или да ме отровят. Не виждам какво повече може да направи началникът за мен. Повече наказания няма как да ми даде. Аз ще обжалвам, защото той няма право. Аз печеля едното дело и съм невинен. Казаха ми да се готвя за нова запечатка. Искам да ходя в друг затвор! Не искам да имам конфликти! Но началникът е решил да ме тормози… Те доста хора се бяха навили да говорят, но разбиха групата. Половината са в Кремиковци, половината отидоха по други групи и отряди. Разпръснаха ни, защото бяхме около 10 души и всички бяхме решили да говорим. Доста хора знаят много неща какво се случва в затвора. Не знам дали навън се продават толкова наркотици, защото тук има три пъти повече. Тук 99% са наркомани.
Щяхме да говорим доста неща, но началникът така направи да не сме в група, да не се организираме. Аз вече няма какво да губя и искам да ги разкажа тези неща! Да се обърне някакво внимание.
– Кой движи дрогата в затвора?
– Най-вече шпионите. Единият е Богдан Мирчев, другият е Ники Дебелия, сега е в седма група. Мирчев го пратиха в Кремиковци. И един чужденец има, беше жичкаджия, с ток се занимаваше, имаше контакти в целия затвор. Ходеше където си поиска. Той беше най-главният от хората, които вкарваха и продаваха. Принципно служители на затвора вкарват. То и друг начин няма как да се вкара наркотик. Шпионите започнаха да “пържат” и полицаите. Полицаите и телефони вкарваха, и алкохол, и наркотици. Но това е, че шпионите се обърнаха срещу полицаите. Доста полицаи изгоряха…
– Спомена, че Янко Лудия ще защитава правата на затворниците…
– Ако ти дадат наказание, в агенцията има адвокат, който се запознава с нещата и може да обжалва. Защитава ни правата. Началникът като видя, че вече се бяхме събрали към 400 души, разби нещата. Прати 30 души в Кремиковци. Джок пък беше повече от месец гладна стачка. Като го видях за последно, беше отслабнал с 20 кила.
– Не е ли спрял гладната стачка?
– Видях го преди три седмици. Продължаваше. Каза ми, че
ще умре, но няма да клекне.
Едно интервю на Калин КАМЕНОВ
