Яхниите са едни от най-популярните български ястия. Популярни са на целия Балкански полуостров и се смята, че идват от Южна Азия. Думата яхния е с персийски произход (yagh hini, تاس کباب), погрешно се смята за турска чуждица. В Турция всички ястия, които българите наричат яхния, се назовават с името на популярното зеленчуково печиво – „гювеч“.
Повечето от яхниите са с характерна червена запръжка и специфичен вкус и аромат. Бял цвят имат само тези, в състава на които има ориз.
В началото под яхнии се е разбирало ястие от задушен кромид лук и сос. По-късно при приготвянето на яхниите са започнали да се използват и други продукти, като различни зеленчуци, месо, птици, риба, ориз, бобови. В последно време варенето в края на топлинната обработка на яхниите се заменя със запичане на фурна, което подобрява вкуса им.
Сосът на яхниите се приготвя чрез запържване на лук, домати или доматено пюре, брашно и червен пипер, а понякога и на ароматични корени. Характерно е, че количеството на лука в соса на яхниите е по-голямо, отколкото при другите ястия, а на брашното е умерено. В някои яхнии, чиито основен продукт съдържа много скорбяла (картофи, стар фасул, леща), брашното в запръжката се ограничава до минимум или изобщо се изключва. Когато яхнията е приготвена с ориз, в запръжката обикновено не се използва червен пипер, но добавянето му не се изключа, дори при използван на ориз в яхниите.
