Една българка гушна папата на футбола Лео Меси пред 95 000 души и изуми милиони по целия свят. 32-годишната Силвия Димитрова от Стара Загора изневиделица се появи в купа от празнуващите звезди на футболната институция “Барселона” след четвъртия гол при 4:0 над “Милан” в Шампионската лига. Играчите дори не разбраха какво става. Сега обаче цяла футболна Испания се пита кое е това момиче. Неслучайно две испански телевизии са я издирили и предлагат да им гостува.
Днес обаче Силвия гостува в “24 часа”. За да разберете от първо лице коя е тя и “за какво се бори”. Но нека започнем от “какво се случи”.
“От малка съм фенка на “Барселона”. По футбола ме запали брат ми – Атанас Димитров, който в момента е треньор на юношите на “Берое”, набор 1997. Той е 8 години по-голям. Спортното си и музикално обогатяване дължа на него. В семейството ми винаги се е говорило за цар и царица на спортовете – футбол и лека атлетика. Най-после се реших да отида на мач на “Барса”. Отидохме с моята приятелка, а вече и треньорка Цветелина Кирилова. Трябваше да бъдем на много хубави места, но стана объркване и ни преместиха на втория ред откъм единия ъгъл на игрището. Мои познати от Испания, които всъщност ми взеха билетите за мача, през второто полувреме ми дадоха покана за първия ред до ложите. 7 минути преди края на редовното време имах шанса да гледам “Барселона” и “Милан” от няколко метра, точно до охраната и оградата към терена. Всъщност на самия първи ред седнах малко по-късно и пак случайно. Като ме видя, че се лутам, охраната ме покани да седна на едно свободно място на първия ред – оказа се, че момче си е тръгнало миг по-рано и го е освободило. Изобщо нямах намерение да спринтирам до терена. Но пък “Барса” вкара четвъртия гол. И всички се струпаха точно пред мен да си споделят радостта – и треньорът, и резервите, всички… Край мен хората се радваха, охраната леко се обърна назад и този миг беше мой. Спринтирах през оградата, даже спомените ми се губят от емоцията. С два-три отскока бях при футболистите, в тяхната еуфория. В купа бяха Иниеста, Алба, Вия… Меси дойде след това от средата на терена. Прегърнах си ги, гушнах си ги и се обърнах да излизам… Полицията ме хвана от двете страни, но много културно. Разпитаха ме как съм решила да го направя. Разказах им и на тях, че съм фенка на “Барселона”, че винаги съм мечтала като лекоатлетка за изява на такъв могъщ стадион. И изведнъж еуфорията ме завлатя. Това може би е импулс от Бог. Сега не знам дали пак бих го направила. Но в такъв момент не се мисли, превъзбудата беше голяма. Полицаите първо ме гледаха доста странно – как може жена да прояви такава смелост. Обикновено на терена влизат пияни хора. Обясних им, че по принцип не съм импулсивна, но така се е случило. А и то си имаше няколко знака – първо ме допуснаха до първия ред, беше точно до ъгъла, дойдоха да се радват там – извън терена… Не съм пречила на мача, още повече на “Барселона”. Нямаше как да вляза да спра играта, това вече е дивотия… Секунди преди края вкараха четвъртия гол – пак мой плюс. И направо като препятствие прелетях над оградата”, разка Силвия.
Всъщност подсъзнателен подтик към нахлуването е имало. Цветелина Кирилова и цялата българска група майтапят Силвия, че може да се докосне до любимците си. А после: “Ама ти наистина ли го направи?”
“Още предишния ден Цвети ме бъзикаше как ще се докопам до Меси. Той ми е любим футболист, не любим мъж. Впечатлена съм от тежката му предистория – това, че е бил с двигателни проблеми и изобщо не се е знаело дали ще може да ходи”, обяснява Димитрова.
Тя открива паралел с трудностите на мегазвездата и своите. “Връща ме в детството ми, когато имах много купи и медали от леката атлетика. Преживявам всичко и като нереализирана лекоатлетка, отказала се преди 13 г. заради контузия. Мечтаех да изляза на голям стадион – на европейско, световно първенство, олимпиада… Меси свързвам с моята неосъществена мечта. И му се възхищавам”, продължава Силвия. От малка е амбицирана да стане прочута атлетка: “Аз съм от Стара Загора. Георги Димитров ме забеляза на стадиона там. В 10-и клас се преместих при него и влязох в националния отбор. Мечтаех да се реализирам като спортист. Имах талант. И като те искат всички най-добри треньори, заживяваш с мисълта, че имаш потенциал за голям атлет. За жалост всичко приключи бързо. 10 г. съм тренирала, имам много медали, но не успях да бягам при жените. 13 г. тренирам, поддържам форма по фитнеси…”
През октомври 2012 г. мечтата се възражда. “Видяхме се с Цветелина Кирилова и започнахме да правим кросове на стадион “Раковски”. Предложи ми да “пуснем” една отсечка. После втора, трета… И започнаха да излизат резултати, доста добри за след 13 години. И накрая Цвети предложи да се пуснем в едно състезание тази зима в Добрич. А ние пък взехме медал в щафетата – заедно с Цветелина, една девойка от нейния клуб и Мерлина Арнаудова. Така започнах в клуба на Цвети Кирилова, който носи нейното име – с медал. Сега целта ми е купа Европа. Подготовката е много кратка, но ще опитам. А ако, дай боже, всичко върви добре – да покрием и норматив за олимпиадата. Това обаче е много трудно. Ще наблегнем на 400 метра гладко бягане. И препятствия съм бягала и вървях добре, но след това прекъсване съм се насочила към гладкото”, споделя още Силвия Димитрова.
Химера или реална амбиция обаче е изречението , че ще се цели и в квота за олимпийските игри в Рио след 3 години? “Реалните ми амбиции са да покрия норматива за купа Европа. За 4 месеца подготовка не мога да искам резултати. А в следващите две години в тези тежки времена, дано Господ е с мен, за да стигна и до олимпиада. И Цветелина, защото тя е моята движеща сила”, отговаря Димитрова. Но как ли биха реагирали звездите на “Барса”, ако разберат, че момичето, нахлуло при тях на “Ноу Камп”, може да бяга на олимпийски игри?
“Както съм пипнала Меси, сега вече имам желание да пипна Юсейн Болт. Дано да го докосна един ден”, отвръща Силвия. “За да го срещнеш, трябва да ходиш на мачове на “Манчестър Юнайтед”, но които е фен той”, майтапим се със старозагорката. “А защо да не е по време на състезание? Да си покрия норматив и направо да се срещнем на пистата”, пита тя и подсказва амбиции.
Силвия е позната с участието си в “Сървайвър”. “Пак го свързвам с атлетиката. Това е спортно риалити – хъс за игра, за победа, надмощие над другия отбор… И исках да затворя една книга с леката атлетика, но виждам, че не съм. Напротив, сега я отворих пак. Много се радвам, че стигнах до финал в “Сървайвър”, защото това беше доста трудно изживяване. Никога не съм вярвала, че гладът е по-силен от тока. Тези, които останахме почти до докрая, разбрахме, че наистина е така. От такова преживяване оценяваш приятелите си, любовта към тях и отношението към храната. Виждаш, че гладът е по-страшен от ежедневните проблеми, които имаме – човек да е гладен и да няма покрив над главата си, това е кошмар. След като се прибрах, на всички просяци по улицата – не съм им давала пари, но каквато храна съм имала в колата, съм подавала и на тях. Може да е коричка хляб, но когато човек те помоли или иска да хапне или да пийне глътка вода, не трябва да му отказваш”, разсъждава тя.
Но е запазила само най-хубавите емоции от “Сървайвър”. “Ако направят нов, пак бих участвала. Въпреки всички трудности, които те карат да преосмислиш живота. И до ден днешен аз не мога да остана вкъщи без храна. Изпитвам страх и ужас от това”, допълва Димитрова.
Освен с лека атлетика Силвия се занимава с масажи и лечебни процедури. Завършила е кинезитерапия. “Ще се обуча в юмейхо масажите, сайонджи… Това включва гимнастика, похвати от йога, тай масажи, сайонджи гимнастика”, разкрива още тя. Знае ли човек, може пък да я вземат за масажист на “Барселона” и вече да не се налага да нахлува на стадиона?
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
