Клоунът днес е някак си нещастен, гълъбите храни някак тъжно, за смеха му хората си плащат и смехът му, знае се, е длъжен да кънти из целия площад, а носът му алено да свети. Целият дъждовен, кален град, с всичките му каменни павета, чака клоунът да разкаже смешка, да извади шарени балони, та онея, уличните грешки – есенни листа – да се отронят, в онзи купен смях да се удавят, разните изгубени любови скърцат със ръждивите си стави миг преди дъждът да ги отрови. Клоунът днес е толкова невзрачен, клоунът е болезнено неважен… Aко той във тоя миг заплаче, зная – моят грим ще се размаже…
П. П. Когато казваме, че някой ни прави на клоуни – не е вярно. Когато казваме, че политиците са клоуни – не е вярно. Клоунът си е клоун. Да не използваме думата клоун за щяло и нещяло!
П. П. П. Стихотворението е взето от ТУК, а снимката от ТУК!
