/Поглед.инфо/ Първо да внеса една корекция. Ние не смятаме, че е намерено на частна земя, а ние го доказваме. Земята е одържавена 1957 г., а златното съкровище е открито през 1949 г. През 1949 г. това място е било собственост на Георги Недков Тополов, който е обикновен панагюрец.
Така започнаха по бТВ своя разказ днес двама от наследниците на панагюрската фамилия Дейкови, чийто предци в края на 40-те години на миналия век откриват Панагюрското златно съкровище.
„Т.е. това е частно лице, тоест намерено е на частнаа земя. И ние нямаме никаква връзка с него. Нашите дядовци, копаеки глина за направа на тухли намират Панагюрското златно съкровище случайно на тази негова частна земя. Според Закона за старините, който е действие от 1911 г. до 1970 г. всичко, което е открито на частна здемя е собственост на намервача и на собственика на местото“, посочи Пламен Цветанков.
„За да го придобие държавата трябва да се случи следното. То трябва да бъде оценено и откупено от собствениците, които са го открили. Тама е по закон. Какво обаче се случва? Оказва се, че това съкровище през изминалите 63 години не е оценявано… Вписано е по незаконен път в Пловдив, тъй като нямат приемно-предавателни протоколи, които да докажат, че са го придобили по законен път. През 1974 г. Людмила Живкова издава една заповед, според която то трябва да дойде тук в София в Института при Българската академия на науките.. Тази заповед никога не е била изпълнена, тъй като се оказва, че това съкровище никога не е било завеждано в Института. 6-7 или 8 години това съкровище изчезва документално напълно. 1982 г. се създава Национален исторически музей и това съкровище се вписва в неговите инвентарни книги, като „вещ за временно ползване“. Оказва се обаче, че е вписано с различни инвентарни номера и колкото и странно да е и с различни размери. А оригиналните са описани в Книга №1 на Регионален исторически музей-Пловдив през 1949 г. Но това, че са описани тогава, не означава, че са описани законно. Няма приемно-предавателен протокол“, подчерта наследникът.
„Ние твърдим, че вече от 32 години НИМ-София незаконно стопанисва тази вещ“, заяви пред камерите Цветанков.
Шефът на историческия музей в Пловдив Костадин Кисьов обаче го контрира, обявайки, че този спор не се решава ор археолози, а от прависти.
„Братята са предали съкровището на държавата срещу заплащане и има документи за това”, каза той.
Наследниците обаче отвърнаха, че парите са били дадени като награда, а не като откупуване на съкровището.
Източник: Кросс
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
