прегледана 972 пъти | добавена на 20.03.2013 г.
Типичните симптоми на аденом на простата:
1. Повишена честота на уриниране през нощта,
2. Спешна нужда за уриниране през деня
3. Затруднение в уринирането и отслабване на струята,
4. Капене след уриниране.
За обозначаване на болестта по-често се използва терминът „доброкачествена хиперплазия на простатата“. Според статистиката, всеки втори мъж над 50-годишна възраст отива на лекар, по повод аденом на простатата. Смята се, че болестта се развива с течение на времето при 85% от мъжете . Тези цифри потвърждават факта, че аденомът на простатата е най-често срещаното урологично заболяване.
Къде е причината? Терминът „доброкачествена простатна хиперплазия“ означава, че на простатата се образува малък възел (или възли), който расте и в крайна сметка притиска уретрата. В резултат на това пациентите са с нарушено уриниране, което е основната проява на болестта. Аденомът е доброкачествен, не дава метастази (не се разпространява в други органи). Това е основната разлика между аденом и рак на простатата.
Причините за възникване на болестта все още не са напълно изяснени. Смята се, че това е една от проявите на мъжката менопауза. Това означава, че риск от заболяване съществува при всеки възрастен мъж. Съществува връзка между появата на аденом на простатната жлеза и сексуалната активност, сексуалната ориентация, употребата на тютюн и алкохол. Връзка между преносими възпалителни и венерически заболявания, не е разкрита.
Аденомът на простатната жлеза се проявява предимно с нарушение в уринирането. Смята се, че болестта започва в момента, когато уринирането, особено с пълен пикочен мехур, престава да доставя облекчение. В този случай, мъжете трябва да потърсят веднага лекарска помощ.
Като цяло, клиничното протичане на заболяването има три етапа: Етап 1 („Етап предвестници“) се характеризира с често уриниране, особено през нощта, понякога до 5-8 пъти. Струята на урината става по-слаба, количеството на урината отделено на един път намалява. Друга проява на аденома на този етап – появата на такова силно желание за уриниране, че пациентът не може да го отложи дори и за кратък период от време. Постепенно уринирането се затруднява. Изпразването на пикочния мехур става напрегнато. Ако развитието на аденома е в началото, съществува инконтиненция на урината по време на сън. За съжаление, повечето мъже смятат тези прояви, свързани с възрастта и не отиват на лекар. Остатъчна урина при първия етап обикновено няма, пълното изпразване на пикочния мехур се постига благодарение на компенсаторната функция на мускулната му стена, но с намаляването болестта се предвижва към втория етап. Продължителността на първия етап е строго индивидуално и понякога трае 10-12 години. В най-лошия случай, болестта преминава във втори стадий за 1-2 години.
В етап 2 симптомите на заболяването се изразяват по-силно. Размера на тумора не винаги съответства на степента на нарушение на уринирането. До голяма степен това зависи от посоката на растеж на аденома. С течение на времето, става все по-трудно да се уринира. Струята на урината пада почти вертикално, а не е обичайната крива. Уринирането е съпроводено със значително напрягане на коремните мускули, бута, което може да доведе до получаването на херния или пролапс на ректума. Понякога пациентите са толкова уморени, че след уриниране трябва да правят почивка. Участъци от мускулната стена на пикочния мехур се разтягат и образуват торбички (дивертикули), в които се събира остатъчна урина. Количеството първоначално е 100-200 мл, а по-късно достига до 300-500 мл, а понякога и до един литър. Хипертрофиралата стена на пикочния мехур, образува груби гънки, с което препяства активното постъпване на урина в мехура от горния уринарен тракт, тя застоява в уретерите и бъбреците. Пикочният мехур е винаги пълен с урина, а урината се отделя по време на уриниране на струйка или дори капка по капка. В същото време има прояви на незадържане на урината, тя се отделя на капки непрекъснато и против желанието на пациента, отначало през ноща, а после и през деня.
С течение на времето, ако не се лекува, болестния процес при тези пациенти се разпространява към бъбреците, развива се бъбречна недостатъчност, която се проявява с главоболие, жажда, сухота в устата, слабост, раздразнителност. Симптомите на усложнения – възпаление на пикочния мехур, болезнено уриниране. На този етап, преохлаждане, простуда, задържане на урина, умора, психически стрес, неправилно хранене и консумация на алкохолни напитки (включително и бира) може да доведе до пълно задържане на урината: мъчителните позиви преминават в перинеална болка, а след това в долната част на гърба и кръста. В този случай се поставя катетър за отделяне на урината. След това, при някои пациенти уринирането се възстановява, а други са принудени постоянно да търсят лечение. Контрактилните способности на мускулите на пикочния мехур намаляват до пълна загуба на тонус, започват да се влошават усложненията, свързани с инфекции на пикочните пътища. Ако прехода на първия етап към втория не винаги настъпва, то задължително вторият отива в трети стадий.
В трети стадий съкратителната способност на мехура пада до минимум, количеството на остатъчната урина се увеличава до 1.5-2 литра. Рязко отпуснат пикочен мехур, контурите са видими под формата на сферични или овални тумори, простиращи се до пъпа, а понякога и издигащи се нагоре, неговата чувствителност намалява, пациентите страдат по-малко от задръжка на урина и погрешно вярват, че има известно подобрение. Обикновено през нощта, а после и през деня или през цялото време, се отделят се неволно капки от препълнения пикочен мехур. Пациентите трябва постоянно да използват писоари.
Усложнения Ако не се лекува, този процес завършва с развитие на остра задръжка на урината – уретрата е напълно свита и неможе да пропусне и една единствена капка урина. Пациентите изпитват силна болка в областта на корема. Пикочния мехур е пълен и се подава над пубиса. Освен това, трябва да се има предвид, че острото задържане на урина може да се появи във всеки един етап от развитието на болестта, дори и най-рано. Тя може да се предизвика от фактори като продължително неизпразване на пикочния мехур, преохлаждане, грешки в диетата и прием на алкохол. Когато има задръжка на урина, незабавно трябва да се постави катетър на пациента, за да се гарантира отделянето.
В третия етап се наблюдават редица усложнения, дължащи се на увреждане на бъбреците: пълна загуба на апетит, слабост, жажда, сухота в устата, гадене и запек. Депресия, изтощение, миризмата на урина от устата са симптоми на самоотравяне с азотни шлаки, повишената температура е показател за обостряне на инфекции – постоянен спътник при застой на урината. Пациентите се нуждаят от незабавна медицинска помощ.
Друго усложнение при аденом е хематурията – кръв в урината. Повишеното налягане на урината в пикочния мехур, уврежда вените му, и те могат да причинят кървене.
За усложнение може да се счита и образуването на камък в пикочния мехур. Камъните се образуват поради застой на урина в мехура.
Етикети
аденом, доброкачествена хиперплазия на простатата, хиперплазия на простатата, простата, ,
