Ген.-майор Стоян Тонев: Проф. Петров да започне с упойката, здравеопазването се нуждае от операция

1
Добави коментар
dbasharanov
dbasharanov

Ген. Стоян Тонев СНИМКА: Румяна Тонeва

Задължително е да поевтинеят лекарствата за инфаркт и инсулт

– Ген. Тонев, дясната ви ръка стана министър на здравеопазването. Това дава ли ви надежда за ВМА и изобщо за системата?- Очаквам от проф. Николай Петров само хубави неща. Той е един опитен ръководител с визия за здравеопазването. Обикновено играта на думи с него е, че ще реанимира здравеопазването, но аз се надявам по-скоро да даде упойка на системата, защото тя трябва първо да бъде оперирана, а после реанимирана. Ако успее първо да я успокои, а аз се надявам, че той ще успее, тогава ще бъде много по-лесно на следващото правителство да направи стъпките, които да променят здравеопазването в унисон с развитието на медицината в последните няколко години. Надявам се проф. Петров да остане министър и в следващия редовен кабинет. Той и екипът му са най-доброто ръководство на МЗ от 10 г. насам, защото не са политически обременени и ще вземат кадрови и финансови решения само в интерес на работата.

– Някакъв конкретен съвет дали ли сте му?- Той си знае работата. Ние работим с него вече 20 г. Ако не мислехме еднакво, то… Досега той ръководеше 200 души, които са най-различни по характер, като личности. Никога не е имал проблеми с тях. Перфектен ръководител.

– Орязаното финансиране на интензивните грижи взриви болниците. Какъв е изходът според вас?- Този проблем донякъде се реши. Самият министър от името на Дружеството на анестезиолозите разработи целия комплекс от предложения към здравната каса. Остават нерешени техническите проблеми, които са работа на НЗОК. Първият въпрос е дали ще се запази миналогодишната сума от 500 лв. на пациент, вторият – броят на леглата, които ще бъдат заплащани, третият – дали ще се въведе заплащане според т.нар. нива на компетентност.

– Ще стигнат ли тези 40 млн. лв. плюс 6-те за преразход до края на годината, които Пламен Цеков в крайна сметка представи на новия министър?- Не. Реалната сума, която е необходима за годината, е около 65 млн. лв.

– Какъв е дългът на ВМА в момента?- Към днешна дата – 51 млн. лв. Това са пари, които държавата ни дължи и това е така от 2005 г. Това не са само средства, свързани с министерствата на здравеопазването и на отбраната, а и с много други министерства. Много често не се отчитат например разходите, свързани с изпращането на екипи и на реанимобили в други болници. Лекари на ВМА оперират в 20 здравни заведения у нас. Имаме договори със 160 болници за услуги, които реално не ни се плащат. Ако ги откажа обаче, те трябва да се закрият. Ето, имам 26 договора с „Токуда“. Ако ги спра, тя трябва да престане да съществува. Това е не просто помощ, но основна дейност за тях. Мога ли да си позволя да спра и активно да ги закрия?! Не! Това е отговорност на ВМА към цялото здравеопазване.

– Връщането на миналогодишната система на финансиране с прогнозни бюджети донякъде успокои болниците, но пак се заговори за диагностично свързаните групи.- Естествено, ще се върви към диагностично свързани групи, защото са нещо по-добро, макар да не решават всички проблеми. Въпросът обаче е да осигурим финансовия ресурс за първите 2-3 г., тъй като той ще е значителен. Всичко това може да се реши, когато има парламент. Но, разбира се, нещата трябва да се подготвят отсега.

– Цените на лекарствата бяха откроени като приоритет. Какво според вас трябва да направи Националният съвет по реимбурсация?- Най-важното е да се определи какъв е процентът от парите на касата, които отиват за реимбурсация и за лечение в болниците. Ако даваме 50% от парите на касата за реимбурсация, няма да стигат за лечение в болниците. Обратно, ако намалим парите за реимбурсация, болниците ще играят ролята на социални домове, в които пациентът ще влиза не защото има нужда от медицинска помощ, а само за да получи лекарства без пари, тъй като няма да може да си плаща сам. Така ще излиза двойно по-скъпо на държаната. Трябва да се намери баланс. Задължително е да се свалят цените на социално значимите заболявания – инфаркти, инсулти. Безсмислено е здравната каса да преговаря за поевтиняване на екзотични лекарства, които единици ползват.

– Оптимист ли сте, че проф. Петров ще успее да намери пари за капиталови разходи?- Той вече е водил разговори с финансовия министър. Част от парите, естествено, трябва да дойдат и от общините – все пак те финансират общинските болници. Когато един скенер в малката общинска болница се развали, най-лесно е общината да препрати пациентите в най-близкия друг град. Това ще спести пари, но рязко ще влоши лечението на местните жители. И на следващите избори тези хора ще бъдат наказани, защото избори се губят заради лошо здравеопазване, лошо образование и ниски доходи. И, разбира се, за кражби.

– Във ВМА откога не са правени капиталови разходи?- Дянков трябва да бъде обесен заради един текст, който вкара в закона за бюджета. Според него собствените приходи на болниците се възстановяват по преценка на министъра на финансите. Преди собствените приходи от извънмедицинска дейност – наеми, договори, и от медицинска дейност – кешови пациенти и т.н., ги внасяхме в Министерството на финансите, но до края на годината ни се възстановяваха. Дори да ги забавят с 3-4 месеца, аз съм разчитал, че ще ми ги възстановят и ще имам пари да купя нов апарат, компютри, да направя ремонт. Той забрани това и подходи на принципа „Вся власть советом“. Това ни удари страшно. Аз и да имам пари, не мога да харча за капиталови разходи. Ако реша, че от парите от касата, които получавам като пряк трансфер, искам да отделя част за ремонт, законът ми го забранява, защото не само че трябва да имам парите, а и лимит, отпуснат от Министерството на финансите. Това за търговските дружества не важи. Сега се надявам ВМА да бъде съхранена и доразвита като водещо здравно заведение в страната.

– Какво трябва да се направи на всяка цена в здравеопазването по-дългосрочно?- Както в цяла Европа, и у нас трябва да се сложи край на деленето на болниците на ведомствени и на търговски дружества. И двете са грешка. Най-правилното е да има болници, които са на печалба, и такива, които не са. Държавата трябва да определи от коя очаква печалба и от коя – само дейност. Ако започнем да очакваме печалба от една психиатрия, от инфекциозни болници по време на епидемия, тогава ще я има печалбата, няма да ги има хората. Във ВМА започнахме вече нещо, направено в Англия и Холандия, а сега и Белгия – рязко разграничаване на дейностите, свързани с армията, и тези, които са към общото здравеопазване. До края на годината 2 от болниците ще бъдат търговски дружества – в Сливен и в Плевен. Те ще са 100% собственост на Министерството на отбраната, но ще им дадем възможностите на останалите болници. В момента сливенската болница е вече най-успешната в България, без никакви дългове, на печалба. Но това е, защото миналата седмица платихме всички дългове и сме инвестирали близо 10 млн. лв. последните 5 г. Ако я разглеждаме отделно, тя е болница мечта. Ще направя същото и в Плевен. Аз само ще ги контролирам и ще назначавам началника им.

Визитка

Роден е на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ –  Пловдив. Работил е като началник на медицинска служба в авиополка в Чешнигирово, като шеф на кабинета по кожни болести във Военна болница – Пловдив, гл. асистент и началник на отделение в Клиниката по кожни и венерически болести във ВВМИ. След 1990 г. става зам.-началник и началник на Клиниката по кожни и венерически болестивъв ВМА.. ОТ 2002 г. е началник на ВМА. Кандидат на медицинските науки, професор. Специализирал е в САЩ, Франция, Чехия. Има над 120 публикации. Национален консултант по дерматология и венерология

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти