Всичко си има край
Смъртта, скръбта и животът след тях през погледа на 22-годишния Стиг Ларсон
20 Март 2013 17:55
0
принтирай
|
текст
На 9 ноември 2004 г. Стиг Ларсон (1954 – 2004) – журналист и автор на издадената посмъртно трилогия „Millenium”, първата част от която е популярната The Girl with the Dragon Tattoo – умира след сърдечен удар. Тогава той е на 50 години. Един месец по-късно дългогодишната приятелка на Стиг, Ева Габриелсон, намира следното писмо сред вещите на своя любим. На него има надпис: „Да се отвори единствено и само след смъртта ми“ и е написано преди едно пътуване на Стиг до Африка през 1977 г., когато той е само на 22 години.
Ева прочита няколко пасажа от това писмо на погребението на Стиг.
Стокхолм
9 Февруари 1977
Ева, любов моя,
Свърши. По един или друг начин, всичко има своя край. Но един ден всичко свършва. Това може би е една от най-очарователните истини, които знаем за цялата вселена. Звездите умират, галактиките умират, планетите умират. И хората също умират. Никога не съм бил вярващ, но денят, в който започнах да се интересувам от астрономия, мисля, че успях да се отърва от последните остатъци от моя страх от смъртта. Предстоеше ми да разбера, че в сравнение с вселената човешкото същество, едничкото човешко същество, аз…е безкрайно малко. Е, все пак не пиша това писмо, с цел да изнасям някаква дълбока религиозна или философска лекция. Пиша, за да ти кажа ‘сбогом’. Тъкмо говорих с теб по телефона. Още чувам гласа ти дори. Представям си те, пред очите ми…красив образ, прекрасен спомен, който ще запазя до края. В този момент, четейки това писмо, ти знаеш, че аз съм мъртъв.
Има неща, които искам да знаеш. Заминавайки за Африка, аз съм наясно с онова, което ме очаква там. Дори имам чувството, че това пътуване може да завърши със смъртта ми, но то е нещо, което аз трябва да изпитам, въпреки всичко. Не съм роден да стоя на бюро. Аз просто не съм такъв. Поправка: Не бях такъв…не отивам в Африка просто като журналист. Отива преди всичко на политическа мисия и точно затова мисля, че това пътуване може да доведе до смъртта ми.
Стиг Ларсон
Това е първият път, в който ти пиша, знаейки точно какво да кажа: Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те. Искам да го знаеш. Искам да знаеш, че те обичам повече от всеки друг, когото някога съм обичал. Знай, че казвам това абсолютно сериозно. Искам да ме помниш, но да не скърбиш за мен. Ако аз истински знача нещо за теб, а аз знам, че е така, ти най-вероятно ще страдаш, когато научиш, че съм умрял. Обаче ако наистина, ама наистина знача нещо за теб, не страдай, не искам да страдаш. Не ме забравяй, но продължи живота си. Изживей живота си. Болката ще отмине с времето, дори ако сега ти е трудно да си го представиш. Живей в мир, моя най-скъпа любов; живей, обичай, мрази и продължавай да се бориш…
Знам, че имах много недостатъци, но все пак имах и добри страни, надявам се. Обаче ти, Ева, ти събуди в мен такава любов, която никога не успях да изразя пред теб…
Изправи се, изпъни раменете си, дръж главата високо изправена. ОК? Грижи се за себе си, Ева.
Отиди да изпиеш чаша кафе. Край.
Благодаря ти за прекрасното време, което имахме заедно.
Ти ме направи много щастлив. Адио.
Целувам те за сбогом, Ева.
От Стиг, с любов
източник: „There Are Things I Want You to Know“
Калин Боянов
Тагове: Стиг Ларсон Millenium Стокхолм предсмъртно писмо The Girl with the Dragon Tattoo
