Бившият капитан на националния отбор по волейбол и настоящ треньор на руския Губерния (Нижни Новгород) Пламен Константинов даде обширно интервю за сайта Sportbox.ru преди последния кръг от редовния сезон в местната Суперлига и началото на плейофите. Ето какво сподели Константинов:
– През този сезон Губерния вече постигна най-добрия резултат в историята си, след като спечели първото място в Червената група. На какво се дължи това? – В първенството наистина сме много по-добре, отколкото планувахме. Вероятно никой не можа да предвиди, че ще постигнем такива резултати толкова бързо. В крайна сметка в отбора дойдоха девет нови играчи и всички трябваше да започнем от нулата. Но сега мога да кажа, че колективът ни е основната причина за успеха на Губерния. Между другото за този колектив помогна и нашия генерален мениджър Павел Борщ. Оцених игровите качества на волейболистите, а Павел ми разказа за личните им качества. Разбира се първите няколко месеца бяха трудни, работихме много, сработвахме се. На тренировките виждах, че отборът е готов да играе наистина силно, но в мачовете не успяваше. Но дойде категоричната победа над Факел в полуфиналната фаза на турнира за Купата на Русия. Очевидно е, че това беше повратната точка на нашето представяне. Осъзнахме, че можем да играем добър волейбол и да бием силните отбори.
– Записахте тринадесет поредни победи… – В новия формат на шампионата това дори е рекорд. Именно силната ни игра, която показахме в първенството, отчасти обяснява лошото ни представяне във финалната фаза на турнира за Купата на Русия.
– Целта на сезона – класиране за четвъртфиналните плейофи, я изпълнихте предсрочно. Сега целта не се ли е променила? – Апетитът идва с яденето. Следващата ни цел е класиране за евротурнирите. Това означава, че е необходимо да се класираме за полуфиналните плейофи, но е твърде рано да се говори за това.
– Кой, според Вас, може да се бори за титлата? – Разбира се, че Зенит (Казан) е очевидния фаворит. Той е най-малко половин крачко пред всички други. Зенит е опитен отбор, който се подсили с американеца Матю Андерсън. След това има група от 6 или 7 отбора, които са близко до Зенит, като всеки един от тях е в състояние да направи изненада. Като цяло опасни са тези отбори, които в плейофите ще играят без психологическо напрежение.
– От кой волейболист на Губерния сте особено доволен през този сезон? – Доволен съм, че във всеки мач се появява нов лидер на отбора, но съм особено щастлив за Алексей Остапенко. През последните три години е имал здравословни проблеми и почти не е играл. Малцина вярваха, че Алекс отново ще играе на високо ниво, но той се върна и показа, че отборът има нужда от него.
– Ако Губерния играе на европейската сцена, ще обновите ли отново значително състава? – Такова обновяване, като преди този сезон, разбира се, че няма да има. Ярдото на отбора вече се сформира и ще вземем само играчи, които могат да ни подсилят. Ще се съобразим с финансовия си капацитет, защото не сме най-богатия отбор в Русия.
– Поехте Губерния през лятото на 2012 година, след като дойдохте от Газпром-Югра (Сургут). Не Ви ли смути, че Нижни Новгород не е волейболен център? – Реших да рискуват. Хареса ми първия разговор с президента на Губерния Олег Савкин, който успя да ме заплени. Усетих, че ще получавам помощ и подкрепа от него.
– Изненадам съм от познанията Ви по руски. – Учил съм го в училище в България. Не бих казал, че ми беше любимия предмет, но майка ми все ми казваше „Учи руски, може да ти бъде полезен“. И се оказа права. Въобще да знаеш език е голямо нещо. Постепенно се превърнах дори и в полиголот. Мода да говоря и английски, гръцки, италиански и малко турски.
– Роден сте във волейболно семейство и в крайна сметка сте избрали волейбола, а брат Ви е станал оперен певец… – Трябва да кажа, че не започнах с волейбола на сила. Занимавал съм се с плуване, играл съм и тенис на корт, но от кръвта вода не става – волейболът е моят спорт. А брат ми и той се опита с волейбола, но не се получи. Той е прекалено голям индивидуалист, но и при него кръвта изигра също своята роля. В края на краищата, чичо ни е оперен певец в Стара Загора.
– През 2009 година Ви обявиха за Мъж на годината в България. В допълнение се опитахте и в политиката. Защо изведнъж решихте да работите извън родината си? – Политиката все още не е моя професия, въпреки че спортът е тясно свързан с нея. Имах предложение да застана начело на турския Зираатбанк и го приех. През сезона постигнахме добри резултати, но в края ръководството на клуба се смени и много от най-добрите играчи напуснаха. След това имах оферта от Сургут. Бях заинтересован да работя в Русия, защото знам високото ниво на първенството тук и я приех.
– Но в нито от клубовете, където сте били, не сте работили като треньор повече от един сезон? – С Губерния подписах договор за две години, но къде ще бъда следващата година, времето ще покаже. За да реализирам всичките си идеи, един сезон не е достатъчен.
– Имаше слухове, че сте били поканени да поемете националния отбор на България и дори бяхте сред вариантите за наставник на „Сборная“. – Наистина имах предложение да поема националния отбор на България, което не приех, защото с българската федерация по волейбол не винаги сме споделяли едно мнение. А по повод отбора на Русия, никога не е бил предмет на разговор да го поема. Разбира се, че би било интересно да работя с национален отбор, защото това е съвсем различно усещане. Но е много важно, това да не пречи на работата на треньора в клуба му и обратното. Всеки човек трябва да бъде в точното време на точното място.
