Известният продуцент Атанас Янкулов е роден на 11 януари 1958 г. Завършил e немска езикова гимназия в Пазарджик и Висш институт за народно стопанство във Варна. Собственик на водещата музикална компания “Старс рекърдс” от 1992 г. Преди месец двамата с Маги Халваджиян създадоха мениджърската агенция „Топ артистс”. Част от звездите, с които до момента имат сключен договор с тях, са Мария Илиева, Хилда Казасян, Д2, Бате Енчо, класически музиканти, Янка Рупкина, Диана Дафова, Рачков, Мария Игнатова, Зуека, Ники Урумов…Срещаме се с Наско, за да си поговорим какви тъмни тайни се крият зад звездния блясък.
– Защо се решихте да създадете точно сега мениджърска агенция?
– Причините са много. Първо – аз самият съм мениджър от 1990 г. Тогава поех група “Атлас” точно когато те си сменяха певеца – на местото на Бойко дойде Дони. Думата менажиране не ми е чужда, цял живот съм се занимавал с това, но в последните години, отчитайки колко трудно е за артистите да извършват сами тази несвойствена за тях работа, реших, че е назрял моментът да основем такава компания.
Крайно време е този селски пазарлък да спре
В момента, който и артист да искате да наемете, ще трябва да му звъните, задължително до обяд, а той много често е бил до късно на работа. За да си свърши работата и да си каже цената, той трябва да разбере точно за какво е поканата, трябва да вземе решение на момента, а като каже колко ще струва, винаги усеща отношение: „Много е!”. С две думи – целият този процес е несвойствен за артиста, а за мениджъри, каквито сме ние.
– През 90-те години имаше бум на звукозаписните компании. Вашата „Старс рекърдс” беше една от първите на пазара и се задържа на върха доста дълго. Какво се случи, че всички изчезнаха? Сякаш само „Вирджиния рекърдс” още мърдат…
– “Вирджиния” никога не е била звукозаписна компания, това е българска заблуда. Тя представлява единствено западни групи. На нея й се изпраща обложката, праща й се дизайнът, праща й се звукът, тя го тиражира и продава. А от много години дори и това не прави. Внася готови дискове, които се произвеждат някъде в Румъния или в Източна Европа. Аз притежавам няколко хиляди звукозаписа. За да направиш едно парче, ти трябва да поканиш пет музиканта, да им платиш, да платиш студиото, да платиш на композитора, на аранжора и текста… И всичко това е цифра. За да стане популярно пък, трябва да му направиш клип, който струва други пари, трябва да имаш пиар и така нататък. Самата логика на техническата смяна води до генерални промени. В своя бизнес аз преживях няколко такива. Първите ми неща бяха на плочи и аудиокасети и само за някакви си 20-ина години касетката се смени с компактдиск, VHS с DVD, а в момента цифровизацията и интернет изцяло изхвърлят от пазара логиката на продажба на физически носител. И оттам нататък звукозаписните компании просто обезсмислиха своето съществуване. Няма логика някой да плати на 15 души за един албум, който
няма как да бъде продаден
– Все пак и музиката, която се продава по интернет, трябва да бъде записана някъде, нали?
– Основно продуценти през последните няколко години си станаха самите музиканти. Те няма да престанат. Няма как да вървиш по пътя на кариерата, без да пускаш албуми. Но тъй като звукозаписната компания се занимава с физическия носител и продажбата му, това обезсмисли съществуването й. Сега единствено логиката е да станеш продуцент с идеята твоите записи да връщат вложението чрез интернет. Това обаче още е твърде далеч като реализация.
– Мутрите ли бяха най-големият проблем на българската музикална индустрия в годините на прехода?
– Не! Най-големият проблем за българската култура като цяло по време на прехода беше дискриминацията на българската музика. До 2005 г. по естествен, пазарен път, по радиата и телевизиите се излъчваше до 40-50 % родна музика. Имаше десетки предавания, класации… Тогава едно парче например на П.И.Ф. или на „Остава” на месец се въртеше по 10 000 пъти – аудио и видео. Сега топ изпълнителят на България се върти 200 пъти на месец и това е мега успех… През 2004-2005 г. огромна част от електронните медии бяха изкупени от чужди компании и това смъкна българската музика от тези 40 % до под 2 % в момента. Заедно с чалгата. Ако чужденец пътува от Видин към Малко Търново, почти няма шанс, ако слуша музика, да разбере в коя държава е.
– Момчил обаче спомена в интервю пред мен, че след създаването на движението „Не на страха” се оказало, че точно хората, срещу които са се борили, са спонсорирали участията и продукцията им с Дони и това им създало сериозни финансови проблеми.
– Това твърдение го приемам донякъде, защото съм жив свидетел и участник в тандема Дони и Момчил; в това, че едно от много смелите неща, които направихме заедно, беше „Не на страха” в онези мрачни, бандитски времена, вместо да флиртуват като много други. И досега водещи в телевизионния ефир се хвалят с връзките си с подземния свят… Момчил и Дони бяха двама души, които, вместо да акумулират само финансови облаги от тази ситуация, защото бяха №1, от морална гледна точка, точно в този момент да кажеш „Не на страха” е най-великото нещо. Просто дадени мутри, които имаха най-различен бизнес, вероятно са престанали да ги канят на участия, но Дони и Момчил с песните си пълнеха стадиони и концертни зали, бяха надминали всичко и зависеха само от публиката, а не от мутрите. Да, обществото се уплаши! Буквално получавахме хиляди писма, в които всяко второ изречение съдържаше уплахата, че
двамата ще бъдат разстреляни
Това беше едно време, в което мутрите бяха станали държава в държавата. Убиваха хора на площада и никой нищо не им казваше. А ти да излезеш и да им кажеш, че така не може да продължава, беше свръхсмело.
– Много упорито се говори, че след създаването на движението на Момчил му е била направена тежка наказателна акция. Самият той пък каза, че през 2003 г. е преживял много тежка депресия…
– Това е една болест, която засяга почти всички. Това не е тайна, защото много хора питат защо Момчил, който продължава да бъде много търсен и за групи, и за песни, се скри така. Видимо беше, че има нещо, не можеше да се пази в тайна. Мисля, че я прескочи, но това е много тежка болест, много тежка…
– Все пак какво я е отключило?
– Случвало ми се е в живота да имам близък с депресия и да познавам болестта отблизо. Покрай него разбрах, че депресията може да се отключи в най-красивия ден. Грешно е разбирането, че депресията е свързана със загуба на работа или нещо друго. Не е, защото на Момчил нещо му е станало заради фирмата, или се е развел, или нещо друго. Не, няма връзка и това не е мое мнение. Човешката душа и глава са нещо много сериозно. Не знам да е имало наказателна акция срещу него, но предполагам за какво говорят хората. Тогава ни пазеше публичността. Мутрите тогава казаха: „Тези не ги пипайте!”… Това обаче не им попречи да пускат всякакви слухове кой какъв бил хомосексуалист и всякакви други глупости. Има един действителен случай, в Хасково, след един концерт, но ставаше въпрос за местен дерибей. Той, в желанието си да черпи и да ухажва, ни постави в отвратителни ситуации и
изкарахме една ужасна нощ
Буквално насила ни мъкнеше по заведения. Това не беше наказателна акция, просто беше изключително гадна вечер. Беше се надрусал, искаше да ни черпи и нас, мъкнеше ни по заведения, затваряше ги, гавреше се с хората. Разбира се, много беше неприятна реакцията на много популярни хора и особено журналисти като Лиана Панделиева, които ни обвиниха, че си правим реклама с това. Всички бяхме много разочаровани, но най-вече Дони, от тази интерпретация на действията му. Твърдяха дори, че едва ли не това движение е спонсорирано от мутрите…
Едно интервю на Надежда НЕНОВА
