“По 3 пъти годишно водих семейството си на почивка. Съпругата ми не работеше – готвеше и гледаше децата. Като началник на минен участък съм вземал по 800 лв. заплата. Но тогава бяха други времена, всичко беше евтино.
Та 35 ст. беше една ракия в кръчмата”, казва пенсионерът Стефан Блатев от Мадан. Сега той взема 733 лв. пенсия, с която помага на синовете и внуците си. Освен това кара и такси.
“Сега не ги виждам с тоя стандарт един път на почивка да отидат, камо ли като мен два апартамента да купят”, нарежда Блатев.
Той с плам изрежда цените преди време и сега. Блатев и колегите му помнят, че Мадан и околностите са били обитавани от над 25 000 души. Градчето сега е 3 пъти по-обезлюдено, а съседният Рудозем е с 4000 жители.
Рудничарските центрове, които са на 12 км един от друг, са били просто селца в края на 40-те години. Стават градове за няколко години – строи се бясно и пред очите на хората изникват стотици сгради от съветски тип.
В двата града все още има над 100 жилищни блока, които носят почерка на СССР. Почти всички все още са обитаеми. Жилищата са без тераси, тесни, етажите са на гредоред. Ударно ги строила “Соцбулгарстрой”, плановете са били руски, ръководителите – също, а изпълнителите – българи. В началото в един апартамент живеели по две семейства, докато се строят другите блокове.
“Рудозем е бил огромна строителна площадка години наред. От онова време е останала и номерацията, въпреки че като всеки град у нас улиците си имат имена.
Улиците на Рудозем са улица Първа, Втора до Седма. Имената идват от построяването и разделението им на площадки – Първа площадка, Втора площадка и т.н. Една площадка обхваща няколко улици, дори квартал.
Отделно всяка улица си има официално име, което не е много популярно сред местните. На шега на улица Пета казваме Пето авеню, усмихва се кметът Румен Пехливанов. Рудоземци се шегуват, че Шеста площадка е кварталът на любовта.
Седма пък е ново строителство и скоро ще се утвърди като квартала на богатите. Тя е на изхода на града към бъдещия пункт за Гърция.
Общо 30 са руските блокове. Наред с жилищните райони в центъра на Рудозем, а и в Мадан по времето на руснаците се строят кметства, културни домове и читалища.
Те изникват след спогодба между правителствата на СССР и България през 1950 г. Съветско-българското минно дружество “Горубсо” (Горно-рудное болгаро-съветское общество) съществува 5 г., когато СССР предава своята част от капитала на България и то става изцяло българско. Независимо от промяната на собствеността запазва името си досега.
Преди това залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество “Гранитоид”, което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.
А иначе промишлен добив първи започнал през 1915 г. Атанас Савов, командир на полк, който заедно с адютанта си писателя Антон Страшимиров на път за Гърция спрели в местността Св. Георги до днешното с. Страшимир.
Авторът на “Хоро” възкликнал, че в тези земи има несметни богатства. Селото носи името на писателя.
След войната Атанас Савов, който е роднина на известния политик и шеф на парламента Стефан Савов, се връща и основава акционерно дружество “Български метал”, а през 1927 г. построява флотационна фабрика с немски машини.
По онова време и по-късно, през Втората световна война в мините се копае масово заради нуждата от метал в цяла Европа.
“1,6 млн. т руда сме преработвали годишно в Мадан и Рудозем, става въпрос за колосални количества”, казва Венко Димитров. В предприятието той работи на ръководни позиции 39 г., а сега е шеф на Обогатителната фабрика в Рудозем.
Най-оригиналното наследство от соца в двата града е огромен диагонален надпис “Фабриката е рожба на българо-съветската дружба”, който стои и днес. Надписът е от 1953 г., освежаван е само през 1983 г., когато в Рудозем идва дипломатическият корпус, воден от Тодор Живков.
“Надписът не пречи на никого, вероятно и на новия собственик Николай Вълканов. Не съм аз човекът, който може да реши дали да се маха, или не. Той напомня за нашите родители, работили тук, и тези, които са го построили. Целият регион е разчитал на рудодобива.
Получавах към 800 лв. заплата, не ни удържаха данък общ доход. Плащаха отоплението, тока.
Имах обаче 10-годишен договор да не напускам общината”, разказва Димитров. Миньорите също вземали сериозни суми за времето си. Освен големите заплати държавата е давала допълнителни пари, тъй като градът попада в граничен район.
Постановлението за пограничните райони влиза в сила през май 1985 г. Основната му идея e заселването на слабо развитите райони на Югоизточна България чрез предоставяне на пари и жилища на млади семейства.
То отпада през 1990 г. Всичко това превръща тези градове в райони с най-висока средна работна заплата в България. Те се пълнят с хора от цялата страна.
Със западането на рудодобива приказката свършва, бившите миньори се изнасят, а Мадан и Рудозем обезлюдяват.
“Няколко години браншът беше в агония – 1998-2000 г. Това беше, докато се даде на частници, които да го стопанисват. Иначе замира от 1992 г., западаше от безстопанственост, държавата нямаше интерес сякаш и беше оставен на самотек”, казва Венко Димитров.
Според него минният гигант едва ли е бил на дотация през цялото време. “До 1989 г. ние нямахме достъп до международните цени. Приравнявахме концентратите от оловото към цинк и обратно и имахме груба представа колко струват.
По-скоро западането се дължи на изгубените пазари, особено съветските”, убеден е той. Тогава се е работило много съвестно. Вместо обаче водещо при балансите да е крайното количество на добитите метали – продукта, който се продава, държавата е лансирала добития концентрат за определено време.
Така се поставяли някакви норми и се отчитали разни рекорди за Герои на социалистическия труд.
“Рудодобивът се възражда при нас. В момента 150 души чакат да бъдат назначени на работа. Дневно по 7-8 човека идват да питат за работа в мините. Това са предимно млади хора от региона, а не такива, които искат да трупат стаж за ранно пенсиониране”, казва шефът на “Горубсо” Сергей Атанасов.
Причината според него е, че предприятието дава добри заплати, редовно, с пълни осигуровки и е доста по-сигурно от гурбетите.
От април м.г., когато предприятието бе пред фалит и миньорите излязоха на протест, заплатите се плащат редовно.
Според Атанасов компанията предвижда да разкрие към 700 работни места в средата на лятото. “След 5 г. няма кой да ни работи за такива заплати, затова инвестираме в техника, за да увеличим обемите на производство.
Ако тръгне скоро каскада “Горна Арда”, може да ни отмъкнат работниците”, твърди шефът. Предприятието е собственик все още на около 250 апартамента, предимно в съветските блокове. Досега са били под наем.
След няколко месеца ще бъдат пуснати на цени, каквито са данъчните им оценки – 2-3 хил. лв.
Тъгата на хората от двете градчета по миналото не означава, че в главите им дрънчи комунизъм. От първите демократични избори насам Рудозем никога не е избирал социалист за кмет.
Бил е управляван от сини кметове, веднъж от ГЕРБ, а сега – от ДПС.
Мадан е бил управляван от 1989 г. насам само 4 г. от социалиста Атанас Иванов, а през останалото време градонабниците са били в синьо и ДПС.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
