Мартин Кирков е от София. Един обикновен работен ден, докато шофира, му прилошава. Припада, линейка го транспортира във Военна болница, а негов приятел се обажда на съпругата му. Животът на семейството се обръща наопаки – диагнозата е тежка, с лоша прогноза. Лекарите обясняват на Мартин и съпругата му, че той страда от мозъчен тумор – глиобластом, 4-та степен. Лечението, което е проведено в България – лъчетерапия и химиотерапия, не дава резултат и туморът рецидивира. Мартин спешно заминава за преглед и лечение в турска клиника, където му прилагат лечение с кибернож и назначават отново химиотерапия, но с друг медикамент. Вливанията трябва да се правят на всеки 2 седмици в продължение на 6 месеца. Стойността на еднократното вливане е почти 5000 лв. Към момента Мартин трябва да събере общо 26 400 евро за 11 вливания. Ето какво още ни разказа борбената съпруга на Мартин – Силвия Геловска – за трагедията в семейството им.
– Здравейте, Силвия, как се чувства сега Мартин?
– Парадоксът е, че той се чувства добре. Но статистиката и прогнозата за болестта му е много стресираща и плашеща. Надявам се прогнозата да не е диагноза – ние сме с нагласата, че ще се преборим, въпреки че българските лекари ни отписаха.
– Кога разбрахте, че Мартин има сериозен здравословен проблем?
– На 7 юни ми се обади негов приятел и ми каза, че Мартин пътува с линейка към Военна болница, че му е прилошало и той предполагаше, че вероятно е нещо като инсулт. Всичко това се случва, докато шофира, и припада… Честно ви казвам, защото номерът ми беше непознат, на мен обаждането ми прозвуча като телефонна измама, особено в първия момент. За съжаление обаче не беше измама…
– Как му поставиха диагнозата?
– Приеха го в неврологията, на следващия ден му направиха ядрено-магнитен резонанс. Шефът на клиниката доц. Красимир Генов ни каза, че в рамките на седмица трябва да изберем къде да му бъде направена операция. Само че тогава все още никой не говореше за първичен тумор на мозъка, а се съмняваха, че е някаква киста или метастаза от друго място. На 21 юни направихме операцията в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и хистологичното изследване показа глиобластом, 4-та степен, възможно най-тежкият тумор на мозъка, с много лоша прогноза. Опериралият го д-р Стоянов каза, че е изчистил всичко от тумора, че нещата са наред, но впоследствие се разбра, че има грешка в подхода към операцията. Трябвало е всичко да бъде тотално изрязано, до чисто, мястото на тумора го е позволявало. По схема започнахме да правим химио- и лъчетерапия в Онкологията – 30 процедури с прицелна лъчетерапия и 40 дни химиотерапия.
– Как понесе толкова много и тежки процедури?
– Цяло лято стоически понесе всичките процедури, само косата от едната страна му опада. Даже понякога сам ходеше, беше сравнително бодър, само дето трябваше да се пази от слънцето. Беше с нагласата, че няма да има рецидив, и когато в края на септември направихме контролен резонанс, не можехме да повярваме,
че се откри още един тумор и на рязаното място имаше рецидив
Като сравниха първия и втория резонанс, новооткритият тумор се вижда там като петно – просто някой не си е догледал работата. Пълно безумие, шок за нас – въпреки цялото лечение отново имаше тумор! Лекарите пак казаха, че се налага спешна втора операция…
– И вие какво направихте?
– От първата операция имаше последствия – беше засегнат центърът на говора и все още има затруднения при изговарянето на някои думи. Казах си, че след още една операция той няма да е същият човек – за мен второ отваряне на главата е доста сериозно нещо. Тогава го убедих да подадем документите му в офиса на една турска клиника в “Дианабад”. Марти вече не беше работил от няколко месеца, откраднаха му и колата, която изплащаше, въобще – все лоши неща… Въпреки протестите му, че няма да ни стигнат парите, занесох документите в офиса. Консултацията беше безплатна – трима професори – невролог, хирург и онколог – са ги разгледали и според тях втора операция на мястото на новия тумор би засегнала сериозно не само говора, но и разбирането, дясната страна, крайниците. Добрата новина беше, че туморът е подходящ по размери за кибернож.
– Какви бяха прогнозите на нашите лекари?
– Човек, докато не се сблъска с тази стена, наречена българско здравеопазване, няма как да разбере, че ако сам не открие най-доброто решение за лечението си, нито едно наше светило в медицината няма да му го предложи. Обиколила съм най-добрите ни лекари във Военна болница, в ИСУЛ, в “Пирогов”, в “Св. Иван Рилски”… Всички предлагаха само повторно отваряне на главата. Подадохме документи да ни разрешат лечение в чужбина, като платят някаква част от парите. Чакахме месец, отказаха ни с едно изречение, че киберножът не е доказана световна практика – в момента сме завели дело срещу Министерството на здравеопазването. От тази главоблъсканица разбрах, че
нашите професори не познават възможностите на тази нова хирургия,
единствено проф. Романски сподели, че е възможен успех с този нож, но лично той като неврохирург предпочита да направи операция… Не си заслужава да коментирам мненията на нашите лекари, само ще спомена, че от Здравната каса на лечебното заведение ще бъдат преведени за операцията на Мартин над 17 хиляди лева…
– Какво се случи след това?
– Мартин отиде на място в турската клиника, докато тук си загубихме времето, малкият тумор, рецидивът, беше пораснал въпреки терапията, която правеше. Ипотекирахме си апартамента, изтеглихме заем и на 15 декември му направиха операцията с кибернож. Новата година символично я приехме като ново начало за нас. Мартин се върна от клиниката доста окуражен, много по-спокоен, лекарите там му дават голяма надежда, че нещата ще се оправят. Докато тук, като казах на д-р Стоянов, че от първата операция има рецидив, той дори не можа да се сети за кой пациент става дума. Посъветва ме да прочета в интернет какво пише за тази диагноза, знаели сме си прогнозата…
– Имате ли все още доверие на лекарите ни?
– Не, нямам, отчаяна съм именно от и заради тях… Никой никъде не ни насочи, не ни казаха истината, сами правихме всичко – болните хора у нас се лекуват на парче. Днес от това тук, утре от другото – ей там… Но все пак има по някой светъл лъч в някоя болница. Такъв коректен лекар е доц. Каменова от “Пирогов”, патолог е там. Бях чула за генетични изследвания на самия тумор, но не знаех къде точно се правят. Тази лекарка беше единствената, която знаеше за тях.
– Как се справяте финансово?
– В момента набираме средства за химиотерапията на Мартин. За половин година трябва да направи 12 вливания, на месец по 2. Химиотерапевтиците си ги купуваме сами, едно вливане струва почти 5000 лв. За първите 2 вливания събрахме всички възможни налични наши пари, заеми взехме, приятели ни помогнаха, близки – успяхме да ги направим. От дарителската сметка успяхме да покрием още 3 вливания. През цялото това време изплащаме и ипотеката на жилището ни.
– Какво бихте искали да кажете на всички лекари, през които сте преминали у нас, преди да стигнете до клиниката в Турция?
– Бих искала да им кажа да не обричат болните хора в България. Обричат ги, като не търсят нови начини и методи на лечение, по никакъв начин не им улесняват дори това време, което им остава да живеят. Толкова мъка, че нямам думи да я опиша… А това са болни, които в крайна сметка трябва да са спокойни. Така наречената българска система на здравеопазване ни обрича на сигурна смърт! Става все по-лошо, млади хора, деца – все със сериозни заболявания. Затова си мисля, че нашето здравеопазване трябва да се насочи основно към онкологичните проблеми, защото ако хората преди умираха от инфаркт или инсулт, сега тези болести се овладяват, но докторите ни не се справят с онкологичните проблеми!
Да помогнем на Мартин!
Прокредит банк
IBAN BG02 PRCB 9230 1038 6969 22 – в лева
Мартин Цанков Кирков
Както и с дарителски SMS с текст на латиница
DMS MARTIN на номер 17 777.
Люба МОМЧИЛОВА
