Отровни вещества със задушливо действие
Задушливите отровни вещества причиняват пулмотоксичен тип интоксикации.
Към тази група спадат голям брой отровни вещества, но от гледна точка на масовите отравяния, най-голямо значение имат:
Хлор;
Фосген;
Амоняк;
�Азотни окиси
І. Физико – химична характеристика.
Хлорът представлява жълто – зелен газ с остра задушлива миризма. Притежава голяма химическа активност. Лесно разтворим във вода.
ІІ. Разпространение.
Намира приложение в химическата, текстилната, фармацевтичната и др. промишлености.
Поради своето антисептично действие се използва като дезинфекционно средство в медицината и домашния бит.
Широко разпространена е употребата на много хлорни съединения като хлороводород, солна киселина, натриев хлорид, калиев хлорид, натриев хипохлорид/белина/, хлорна вар и др., които също могат да причинят интоксикации.
ІІІ. Път на проникване.
Инхалаторен – за хлора;
Перорален – за хлорните съединения;
ІV. Токсичност.
Токсична доза – 0,2 мг/л;
Летална доза – 2,0 г/л;
ПДК – 0,0001 мг/л в производствени условия;
V. Механизъм на действие.
Механизмът на действие на попадналия в организма хлор зависи от концентрацията му в атмосферния въздух:
При високи концентрации се предизвиква рефлекторен спазъм на гласните връзки и бронхите поради дразнене на дихателния център и вагуса; смъртта настъпва за няколко минути;
При по-ниски концентрации настъпва химическо изгаряне на лигавицата на бронхите и белите дробове; смъртта настъпва до 40 мин. след контакта с отровата; химическото изгаряне се дължи на факта, че хлора взаимодейства с течните секрети от лигавиците като отнема Н атом и образува хлороводород, който с водата на секретите образува солна киселина;
При концентрации от порядъка на токсичната се развива токсичен белодробен оток, които причинява остър кислороден глад; причините за белодробния оток са две:
– преки местни въздействия от образувалата се солна киселина; повишава се пропускливоста на алвеоларните и капилярните мембрани, което води до излив на течности в алвеолите и бронхите;
– нервно-рефлекторни механизми – дразненето на лигавиците в белите дробове предизвиква изпращане на импулси по n. vagus до хипоталамуса и нарушаване на регулаторните му функции.
VІ. Патоанатомични промени.
Промените са от страна на дихателната система:
Хиперемия, обилни секрети и зелено оцветени некротични участъци по лигавиците на дихателните пътища;
В белия дроб се откриват оток, ателектатични огнища, бронхопневмонични участъци, бронхоспазъм и зелено оцветен ексудат в алвеолите;
VІІ. Клинична картина.
Преобладават инхалаторните остри отравяния, които са предимно професионални. Битовите и умишлени отравяния са предимно перорални и се срещат по-рядко.
Форми на остро инхалаторно отравяне:
Лека /катарална/ форма. Започва с парене и болка в очите, носа и гърлото. Минути след контакта с отровата се появява суха кашлица, болка зад гръдната кост, умерен задух.
Тежка /астматична/ форма. Симптомите на леката форма са по-силно изразени. Болния изпада в астматичен статус, развива се ОДН с цианоза по устните и пръстите на крайниците. Сухата кашлица става влажна с отделяне на зеленикаво оцветени храчки, понякога примесени с кръв и зелени некротични маси от увредената лигавица. При обективното изследване се установява дифузен бронхит и бронхиолит, а понякога и бронхопневмония. Пострадалия може да изпадне в пулмотоксичен шок.
Много тежка /асфиктична/ форма. Развива се при много високи концентрации на хлор. За минути настъпва летален изход поради спазъм на ларинкса и бронхите и спиране на сърдечната дейност.
VІІІ. Диагноза.
Диагнозата се поставя по данните от анамнезата за контакт с хлор и острото настъпване на трахеобронхит с отделяне на зеленикаво оцветени храчки.
ІХ. Диференциална диагноза.
Прави се с интоксикации с други задушливи отровни вещества.
Х. Първа помощ и лечение.
Първа помощ
Пострадалия се извежда от обгазената среда след поставяне на противогаз;
Дихателна реанимация – изкуствено дишане, подаване на кислород през маска или назален катетър, интубация с асистирано или командно дишане, вкл. и трахеотомия при нужда; методът на дихателна реанимация зависи от състоянието на пострадалия и условията при които се извършва;
Антидотна терапия – използва се аерозолна комбинация на 3% натриев бикарбонат, бикотит и новфилин-фракционирано инхалаторно;
Лечение – основни принципи
Големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за овладяване на белодробния оток;
Противошокови и кардиопротективни средства;
Симптоматични средства – успокояващи кашлицата и отхрачващи сиропи;
Антибиотици.
