Най-талантливата бургаска поетеса Петя Стайкова Дубарова стана много известна в Бургас и областта, а така също и в много села и градове на страната. За голямо съжаление, тази известност се получи след нейната кончина. Отиде си от земния свят твърде млада, едва на 17 г., ненавършила още пълнолетие. Съдбата не й отреди възможност да се радва на голямата популярност
и оценяването на нейния изключителен талант, който отреждаше бъдещето. През тези 33 години, откакто това прелестно момиче не е между нас, живите, винаги когато непознати и малко познати за мен хора от Бургас и страната са чули моята фамилия Дубаров, са ми задавали въпрос: имам ли нещо общо с Петя Дубарова, или е случайно съвпадение на фамилиите.
С бащата на Петя Дубарова – Стайко Петров Дубаров, сме братовчеди
Петя е кръстена на дядо си Петър Стайков Дубаров от с. Бистрец, община Средец, област Бургас. Нейният дядо Петър и моят дядо Петър Николов Дубаров носят името на наш общ прапрадядо – син на родоначалника на фамилията Стоян Дубараджията, който се е преселил в с. Бистрец от с. Вълчи извор, Елховско, около средата на 19- и век. Установявайки се за постоянно в с. Бистрец (тогава Боюк Бунар – Карабунарска околия), нашият далечен прапрародител създава и отглежда трима синове и една дъщеря.
Дъщерята се омъжва в съседното село Дервент дере, сега Проход. Тримата синове Никола, Петър и Стайко умножават рода и оформят една голяма махала в югоизточния край на селото на площ от около 1 кв. км, известна като Дубарската махала.
До 1951 г., до времето, когато аз бях в селото, преди да вляза в казармата,
15-те къщи и дворове (по около 2 дка всеки) на Дубарите бяха пълни с деца (от 2 до 8),
животни – коне, крави, биволи, овце, свине, кози, кокошки, мисирки.
В днешно време, в резултат на урбанизацията и демографския срив, Дубарската махала е само спомен, с десетина празни къщи, другите срутени. Само двама представители на фамилията живеят днес в с. Бистрец. Стойко Георгиев Дубаров – роден 1932 г., обитава къща на другия край на селото, наследствена на жена му от рода Маджарови. Другият е Стайко Николов Дубаров – роден 1938 г., построил си вила в закупено място в Катърската махала.
Останалите потомци на Дубарите сме пръснати по София, Бургас и Средец.
Най-възрастният в момента от живите Дубари е моят брат Павел Николов Дубаров – роден 1927 г., бивш актьор от Театър „Сълза и смях”
Той живее в София. След него съм аз – Атанас Николов Дубаров – роден 1931 г. и бивш офицер. След мен е бащата на Петя Дубарова – Стайко Петров Дубаров – роден 1932 г. Негов връстник е Стойко Георгиев Дубаров – роден 1932 г. и живее в родното село Бистрец.
По реда на младостта следва Петър Николов Дубаров, мой брат, роден 1933 г. и живее в гр. Българово, Бургаска община. Следващият по „младост” е Георги Стойков Дубаров – роден 1935 г., живее в Бургас, баща е на Стефан Георгиев Дубаров – директор на териториална дирекция жилищен комплекс „Зорница” в Бургас. Надолу по стълбата на „младостта” следват Стайко Георгиев Дубаров, Стайко Николов Дубаров, Филип Николов Дубаров (мой брат), родени през втората половина на 30-те години на миналия век. И последен, най-млад от нашето поколение все още живи, е Николай Желязков Дубаров – роден 1955 г., художник в община Бургас. Останалите няколко десетки мъже от нашето четвърто поколение от фамилията, за голямо съжаление, не са живи.
Женското поколение от четвъртата генерация на фамилията в момента се представя от:
Най-възрастните Неделя и Стана, дъщери на Стоян Стойков Дубаров, родени съответно през 1926 и 1928 г.
Следва моята сестра Влайка – дъщеря на Никола Петров Дубаров, родена 1928 г. След нея по „младост” е Стана Стайкова – дъщеря на Стайко Стоянов Дубаров, роден 1931 г. Следват: Елена Филипова – дъщеря на моя чичо Филип Петров Дубаров, известен в цялата околия като Филип шивача, родена през 1936 г. По-млади от нея са Гергина Пеева – родена 1937 г., Дойка Стойкова – родена 1939 г., Божана Стоянова – родена 1939 г., Велика Николова – родена 1935 г. Следват Маринка Филипова, Донка и Ирина Стоянови, Керанка Георгиева, Неделя, Вълка и Динка Стайкови – родени през втората половина на тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век.
Провокиран съм да напиша всичко това от един озадачил ме факт. При откриването на паметника на Петя Дубарова, в Морската градина на Бургас, бях до известния бургаски писател Стоян Георгиев. Представих му се, че съм от фамилията на Петя и съм братовчед на нейния баща Стайко Петров Дубаров. Една дама от компанията на Стоян Георгиев ме попита откъде е тази фамилия, не е ли от Дебелт?
– Не е от Дебелт, а е от Бистрец – отговорих аз.
– Не съм чувала за това село. Ямболско ли е? – беше следващият въпрос на дамата.
Самоубива се на 17 г.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст.
Печата във вестници и списания, критиците я наричат „най-младата сред големите творци на България”. Учи в английска гимназия, изнася свои рецитали, свири на китара, пее и се забавлява с връстници. Случайно среща шведа Пер, който става първата й и единствена любов. Водят кореспонденция, в един момент той спира да й пише. Петя преживява раздялата им тежко. Обзета от отчаяние и разочарование, слага край на живота си едва на 17 г.
Атанас ДУБАРОВ, Бургас
