Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите Епизод 6: Другата
Епизод 7: Родителите
Епизод 8: Усещане за свобода
Епизод 9: НЕдостойните
Епизод 10: Любовта си отива
Епизод 11
Този разказ е жив и в крайна сметка няма как да не се ръководи поне малко от вашите желания. Събитията не мога да променя. Но след като искате моята собствена история – продължавам.
След скандала, когато взехме решението, мислехме само да живеем разделени. Сякаш ни беше страх да прекъснем всичко с един замах. А и на двамата не ни се занимаваше с документация. Можеше да имаме своите лични свободи и да следваме пътищата си и без някой някъде да е упоменал това черно на бяло.
Той обеща да ми помага с наема и да поеме и други плащания по текущите разходи за децата, а аз реших, че ще сменя квартирата и ще си намеря нещо с по-нисък наем, за да не съм му в тежест.
Нямаше човек около мен (и мъже, и жени), който да е минал по този път и, който да не ме посъветва да изчистя всичко документално, защото съвсем скоро нещата ще се променят. Чувах ги, заслушвах се, но не вярвах. В крайна сметка аз познавах този мъж. Нито той имаше за какво да ми отмъщава, нито аз на него. А и парите не са за мен, а за децата.
На втория месец от съквартирантстването ни вече бях на друго мнение. Без фактическа раздяла, живеещи под един покрив само с едничкото решение да се разделим… Той просто не вярваше, че това се случва наистина.
Малко преди да изнеса багажа му, вече твърдо бях съобщила, че в крайна сметка, след като живеехме заедно доста години и направихме сватба, сега няма да живеем разделени същото количество време, докато се разведем.
Тогава се сблъсках с един малко по-различен вариант на „моя съпруг“. Свързах се с адвокат, защото все пак бяхме решили, че всичко ще се случва по взаимно съгласие и ще ни е нужен само един. Той ми изпрати списък какви документи са ни нужни, за да задействаме процедурата и …получих първия лек шамар – сумата, която съпругът ми беше обещал да ми дава, намаля с ¼.
След това направи проблем за хонорара на адвоката и накрая реши, че не желае да впишем реалната издръжка в документите, защото върху нея съдът налага такса в размер на 2% от сумата за три години напред. Категорично ми заяви, че ако ще дава 1000 лв за развод (а те щяха да станат повече), ще се наложи да почакам, защото това не били предвидени разходи. Първо – нямало да ги поеме само той, второ – аз съм искала да се развеждам, на него не му пречело да сме си така.
После го удари на чест и взе да ме пита толкова ли му нямам доверие, в крайна сметка идело реч за децата му, защо съм смятала, че няма да ми изплаща издръжката, за която сме се уговорили… Хайде да сме напишели по-малка сума, защото тя тази държава само ограбвала хората и още хиляда довода от този род.
Честно казано, на моменти бях склонна да се съглася. Винаги съм му имала доверие. Знам колко може да бъде пресметлив, но знам и, че дори да мрънка, никога няма да остави и мен, и децата без средства.
Погледнато реално обаче вече беше краят на октомври и ние близо половин година копаехме на едно място, без да придвижим нищо. И не знам защо все още използвам множествено число, след като стана ясно, че и решенията, и движението по тях се осъществяват основно от мен.
Но, както обичам да казвам – няма случайни неща и това забавяне е имало смисъл. Наши приятели се разведоха по взаимно съгласие, без адвокат и всичко приключи за два месеца с две срещи в съда – в деня на самото дело и в деня на вземането на решението. Имах чудесната възможност да пледирам за вписване на пълната издръжка за сметка на хонорара за адвокат. И получих съгласието му.
Взех образец от документите на въпросните приятели, промених мястото, имената, датите… Изготвих споразумение. Изпратих всичко на приятелка адвокат, само за да погледне дали нещата са точни. Седмица по-късно, когато щях да ги пускам в съда, тя ми се обади, за да ми каже, че след като и двамата сме с адресни регистрации в родния ни град, няма как да се разведем в София.
Това ме свари тотално неподготвена. Защото знаех, предвид натоварения му с пътувания график, че това да бъдем по едно и също време в съда, при това не тук, а на съвсем различно място е… почти граничещо с невъзможното. Не за друго, а заради склонността му да усложнява на вид простички неща. Мърмори за всичко и винаги, абсолютно винаги аз не съм се справила както трябва.
Тук на помощ ми дойде новото му положение. Както казват французите, „Cherchez la femme“ (Търсете жената).
Разбира се, няма как да не направя дребно лирическо отклонение. Учудващо е колко бързо мъжете успяват да стъпят на крака и да „понесат“ новото си положение. Една жена в неговата ситуация (защото, както и да го погледнем, аз взех решенията и извърших действия по отстраняването му от семейната среда)… Та, една жена в неговата ситуация надали ще си хване гадже два месеца по-късно, с което почти да възстанови познатия модел, но без „усложнението“ от страна на децата.
С две думи – той не дава вид, че се е забързал да се жени отново, но разводът в реалните му измерения му е „добре дошъл“. И прие всичко без възражения. Остава само да включим семейния автомобил в споразумението, за да можем и върху неговата оценка да платим нужната такса и процесът пълноправно да стартира. Най-тържествено обещавам, че когато и документалната сага приключи, ще пусна молбата и споразумението като образци. Ако някой реши мирно да се развежда, да ги има под ръка.
Що се отнася до промяната в отношението му… Не знам как да го опиша, но сякаш и двамата започнахме да отбраняваме личното си пространство. Той определено се отдръпна много, но не бих казала, че се е променил до неузнаваемост.
Аз също не съм „цвете“ и ако питате него, вероятно изглеждам в пъти по-сприхава от преди. Когато имаш свободата на дистанцията, можеш да оцениш негативно много неща, които преди, поради любов и толерантност, са били подминавани. И да реагираш „безнаказано“ остро, просто защото вече няма смисъл да вървиш на пръсти и да се съобразяваш в името на семейството.
Колкото по-рано и двете страни осъзнаят, че и тази крайност не е добра, толкова по-добре за всички. Аз опитвам. Но понякога имам чувството, че вече крещя със задна дата. Глупаво, но факт!
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в „Дневникът на една жена в развод“. Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
