Загадките на езерото Байкал (Lake Baikal)

67
Добави коментар
monito_vr
monito_vr

  Езерото Байкал в южната част на Източен Сибир е най-големият в света резервоар за прясна вода от 23 хиляди куб.км. Това са 20% от световните запаси. То съществува вече около 30 милиона година и въпреки всички опити на учените да разгадаят тайните му, Байкал неохотно се разделя с тях.

На най-големия в езерото остров Олхон (площ 730 кв.км.) е открита древна каменна стена. Тя е с дължина 300 метра, като отрязва носът от водата. Учените отнасят това съоръжение към древната култура от 5-10 векове, но точни потвърждения за това няма. Може би това е било култова съоръжение, построено около сакрално място – в полза на тази версия могат да свидетелстват намерените от археолозите отвъд стената погребения.

По друга версия тези укрепления са служили за защита от враговете: от източната страна на стената ясно се виждат остатъци от крепостен ров и вертикално вкопани двуметрови плоски камъни, които са могли да бъдат използвани за отбрана от настъпващите вражески войници.

До сега остава загадка дори за опитните рибари, байкалските ветрове. Като излизат в морето (така местните жители наричат Байкал), те не знаят какво ги очаква – щорм или буря. Ураганният вятър може внезапно да връхлети дори в спокоен слънчев ден.

Може би работата е в особеното географско положение на езерото – заобиколен от планини Байкал представлява от само себе си огромна долина. И многократно усилените ветрове от време навреме успяват да се промъкнат през горните хребети. Не всички знаят, че в Байкал се наблюдават миражи, както в пустинята. В слънчев ден пътешественикът може да види планина, кораб или дърво, да се насочи към тях и ще се убеди, че се е излъгал.

Тук летните дни не са много и затова с какво може да се обясни това уникално природно явление? Въпреки прохладното време, жителите и гостите на Байкал не могат да се оплачат от липса на слънце – тук то свети 2,500 часа годишно, както например в Испания. И има 10-15 дни, когато в загретия въздух възникват различни илюзии. Слънчевите лъчи, отразявайки се от водата, създават неясни очертания и силуети, способни да излъжат наблюдателите.

Нос Бурхан е визитната картичка на Байкал, която снимка може да се види във всеки албум. Главната му забележителност е скала с два върха от беломраморна порода, плътно покрита с лишеи. Тя се нарича Шаман-скала и се смята за една от деветте светини на Азия.

Древните шамански традиции и до сега влияят на живеещите край езерото хора като приказно се вплитат в тяхното ежедневие. В езерото Олхон, което по бурятски предания има обиталище за грозни духове на Байкал, всяка година се провежда фестивал на шаманите от цяла Русия. Според една от легендите, на острова се намира гроба на самия Чингисхан.

Впрочем, не само историята поднася загадки. Неотдавна експедиция от дълбоководни апарати „Мир“ може би са открили следи от легендарните златни запаси на царска Русия, т.н. злато на адмирал Колчаг. Дали това е така, ще стане ясно след следващата експедиция на „Мир“, която ще се състои през новия сезон.