Котарак помага на уличен музикант да спре дрогата

0
Добави коментар

На пръв поглед Боб е обикновен рижав уличен котарак, каквито в Лондон (а и в София) има много. Но всъщност не е точно така. Той успява да преобърне на сто и осемдесет градуса живота на своя стопанин Джеймс Боуен.

Историята на Боб и Джеймс започва преди пет години. Една мартенска вечер пред вратата на Джеймс се появява оранжев котарак, умиращ от глад и ранен. По онова време Джеймс се бори с наркозависимостта си. Включен е безплатно в рехабилитационна програма и е на метадон. Живее в предоставено му от общината жилище, за което плаща скромен наем. Въпреки че има оскъдни приходи от свирене на улицата, той се заема с лечението на котарака. Щом Боб се възстановява, Джеймс се опитва да го пусне отново на свобода. Но Боб не иска да се разделят.

Джеймс все още не подозира как ще се преобрази животът му. Той живее ден за ден в борба със себе си, но ето че рижият котарак започва да му помага с припечелването на пари. Още първия ден изкарват тройно повече в сравнение с дните, когато Джеймс е сам на улицата. Боб стои кротко в калъфа на китарата, въпреки хилядите хора и минаващите коли. По знак на Джеймс отвреме навреме протяга лапа и му „дава пет“, което въодушевява още повече публиката. Техните необикновени, забавни, често и опасни прeжи- велици постепенно лекуват раните от трудното минало. Джеймс и Боб стават нераз-делни, свързани в спасително приятелство.

Това е истинска история, разказана в книгата „Уличният котарак Боб“, превърнала се в бестселър. Джеймс Боуен с изненада осъзнава как няколко клипчета, пуснати от туристи в мрежата, са го направили популярен (по точно не него, а котарака Боб) дори отвъд пределите на Острова. Един ден, докато свири на улицата, до него се приближава литературният агент Мери Панчос. Това е американката, открила за света Джон Гроган и неговия автобиографичен роман „Марли и аз“, чиято филмова версия с Дженифър Анистън и Оуен Уилсън стана световен мегахит. Нещо подобно се случва и с Джеймс и Боб. След срещата си с агентката Джеймс прекарва седмици наред на втория етаж на книжарница „Уотърстоун“, разказвайки историята на своя съавтор Гари Дженкинс. Така се ражда един от най- неочакваните бестселъри на огромния и взискателен британски книжен пазар. Сега предстои филмирането му от същите продуценти, които навремето правят „Марли и аз“.

Мислил ли е някога Джеймс, че пред книжарниците ще се тълпят за автографа му, а американски продецунти ще заснемат историята му! Книгата „Уличният котарак Боб“ достига върховете на класациите. Неслучайно в котешката лапичка на корицата на оригиналното издание е написано: „Бестселър номер 1“. Продажбите във Великобритания надхвърлят 250 хиляди, а преводните издания са вече 22. Десетки хиляди са и феновете на Джеймс и Боб в социалните мрежи. Защо тази книга печели сърцата на толкова много хора по света? Отговор за себе си ще намерят и българските читатели – от началото на март тя е вече и на нашия книжен пазар. Вероятно за мнозина отговорът е, че дава надежда, защото: „Всеки ден от нашия живот ни предоставя втори шанс“, както гласи първото изречение в повествованието за Боб.

От тази книга на надеждата със сигурност ще научите много и за котките, и за хората, но най-важното – ще станете непосредствени свидетели на историята на едно възстановяване от тежка наркозависимост и от т.нар. метадонова терапия. Повод да представим от тази гледна точка „Уличният котарак Боб“, издаден у нас от „Книгопис“, е нестихващата полемика „за“ и „против“ метадоновата терапия. Както и фактът, че в България тя няма алтернатива и е кажи-речи единственото, което се предлага на зависимите от хероин.

Метадоновите програми са известни повече от 30 години и представляват заместващо лечение. За съжаление статистиката сочи, че само около 10 процента от хората излизат от тези програми излекувани. Много лекари не ги разглеждат като вид рехабилитация, основана на терапевтичен подход, а само като поддържащи програми. У нас обаче се залага основно на този метод. На всичко отгоре пациентите плащат за оспорваното лечение. Да не говорим, че избавянето от метадоновата зависимост понякога се оказва по-сложно, отколкото лечението на първичната зависимост. Затова си струва да обърнем внимание на някои социални и медицински практики, съществуващи във Великобритания и подробно описани в „Уличния котарак Боб“. Джеймс Боуен посяга към наркотиците 17-годишен, докато живее с майка си в Австралия. След 18-ия си рожден ден се връща в Англия при баща си, но в крайна сметка го напуска и става бездомник. Следващият етап от живота му прилича на димна завеса от дрога, алкохол, дребни престъпления и безнадеждност. „Никак не ми помогна и това, че се пристрастих към хероина“, пише той. През 1998 г. става напълно зависим от него. Благотворителна организация, която се грижи за бездомниците, го прибира от улицата.

Обикаля няколко приюта и социални домове. Зависимостта му от наркотиците се задълбочава и на двайсет години вече е толкова голяма, че се озовава в клиника. Като социално слаб го лекуват безплатно. След като прекарва там няколко месеца и си стъпва на краката, минава на рехабилитационна програма за зависими. „За известно време всекидневните посещения за медикаменти при аптекаря и пътуването с автобус до Центъра за наркозависими се превърнаха в средоточие на живота ми. Ходех и на консултации. Говорех до втръсване за своята зависимост от наркотиците, как е започнало всичко и как смятам да приключа с това“, пише той в книгата си. В резултат за няколко години минава от хероин на метадон – синтетичен опиоид, който се използва като заместител, докато пристрастените към хероина и морфина се освободят от своята зависимост. И през пролетта на 2007 г., когато намира котката, той вече прави планове най-накрая да спре и метадона и да се изчисти напълно.

Твърди, че успява благодарение на срещата си с Боб, но дали щеше наистина да се пребори, ако не беше помощта на неговите наставници в Центъра за рехабилитация и на социалните работници, които постоянно му подават ръка, за да може да си изкарва прехраната? Оказва се, че понеже е в рехабилитационна програма, той има много права и възможности да получава всестранна, дори правна, помощ в добре развитата система за социално подпомагане във Великобритания. Неговата история едва ли щеше да е с „хепи енд“, ако се беше случила у нас, нищо, че и ние си имаме безброй улични котки.

Търсете помощ, не чакайте да се появи сама от нищото

– Джеймс, какво ще посъветвате отчаяните хора? – Ако се сблъскат с проблемите, пред които аз се изправих, докато бях бездомен и зависим, съветът ми е да потърсят помощ. Ако чувстват, че пропадат и се нуждаят от подкрепа, да не се страхуват да я потърсят. Да не чакат тя да се появи от нищото. И никога да не губят надежда. Това, което научих, е, че докато сме живи, има надежда, дори и в най-тежките часове. – Научили сте много уроци от Боб. Кой е най-важният? – Себеотрицанието. Прекалено дълго, докато бях зависим от наркотиците бездомник, собственото ми оцеляване беше единственото, за което можех да мисля. Боб ми подари отговорността за друго същество и ме направи по-добър. Сега и приятелите ми са много повече. – Може би Боб е ангел, изпратен ви от Бога? – Почитател съм на будизма и вярвам в идеята за кармата. Понякога се чудя дали Боб не ми беше пратен като награда за нещо добро, което съм направил по-рано в живота си. – Още ли свирите на улицата? – Много рядко. В момента се опитваме да набираме пари за Синия кръст, благотворителна организация, която се грижи за животни. Но сега е трудно да се изявяваме като улични музиканти, защото привличаме огромни тълпи. Страхувам се, че това не е безопасна среда за Боб. – За какво ще използвате парите, които спечелихте с Боб? – Да имаме по-комфортен живот с Боб и да не ни се налага да се връщаме на улицата. Купих някои луксозни глезотии като хубав компютър и телевизор, но все пак толкова години съм живял, без да харча излишни пари, така че няма да ги прахосам. – Укорявате ли майка си? Вие какъв родител ще бъдете? – Не я обвинявам за нищо. Грешките, които направих, са си мои. Ако стана баща, ще се опитам да бъда такъв родител, какъвто съм за Боб – търпелив и съчувстващ. Надявам се и да съм приятна компания, да съм забавен. – Кой актьор искате да играе във филма по книгата? – Говори се за филм, но още е прекалено рано, за да го твърдя със сигурност. Бих искал да видя Даниел Радклиф да играе мен. Откакто приключи с филмите за Хари Потър, той прави страхотни роли. Що се отнася до Боб, има само една котка, който би могла да изиграе ролята му – самият той. – Как виждате живота си в бъдеще? – Животът ми се промени толкова много, толкова неочаквани неща ми се случиха, че вече не правя предположения. Просто изживявам всеки следващ ден.

ВЕРА ДАЧЕВА – Вестник „Всичко за семейството“

 

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти