Димо Станков е бившият началник на външното ни разузнаване, изпълнявал висша мисия в Англия, след това като резидент във Франция. Уникална фигура с уникална кариера в българското външно разузнаване със своите възходи и падения. Пенсиониран е през 1990 г. и е “осветен” още през следващата година. Защо ли? Вероятно защото много знае и защото кукловодите селектирано “профилактираха” висшите служители-идеалисти на ДС с надеждата, че ще им запушат устата в аванс с оглед задаващите се “преломни” времена. Димо Станков пък проговори пред “ШОУ” в един особен за страната момент – когато трябваше да бъде оцапан служебният премиер Марин Райков чрез баща му Райко Николов. Разбира се, някогашният топразузнавач спази и някои закони за омертата и се опитва да го усуква…
– Познавахте ли Райко Николов – бащата на сегашния служебен премиер Марин Райков?
– Знаем се много добре. Много стойностен човек. Беше голяма работа в разузнаването! Говоря за първата половина на 50-те на миналия век, когато Държавна сигурност беше още в пелени и далеч от насложената представа за нея през годините. Райко отиде във Франция през 52-ра като трети секретар в посолството, а аз една година по-късно – в Англия. Англия и Франция бяха в един отдел и бях в течение на неговата дейност, защото бях някакъв началник в Центъра.
– Питам ви направо – вербуван ли беше за външното ни разузнаване Райко Николов?
– Нещата са сложни. Какво значи вербуван? Да, има документи, изпълнявал е задачи. Но нашите дипломати по презумпция изпълняваха и съдействаха за изпълнението на задачи в интерес на разузнаването, на държавата, с информация, с контактите си, без формално да са вербувани.
– А те имаха ли неформален картбланш да вербуват чужди агенти? Тук опираме до нашумялата вербовка на френския военен министър Шарл Ерню от страна на Райко Николов…
– Вижте какво, казах ви, че съм в течение на някои неща. Когато Райко Николов отива в Париж, завързва контакт с френския студент Шарл Ерню. Тогава Ерню е ляво ориентиран, социалист.
– В нашумяла публикация във френския вестник “Експрес” от 1992 г. пише, че Ерню е получавал пари за доносите си!…
– Това са пълни глупости! Ние също разполагаме с документи.
“Вербовката”
ако така може да се нарече връзката на Райко Николов и Ерню, е почивала изключително на идеологическа основа. Казах ви, че Ерню е бил ляво ориентиран. Френското издание цитира мизерни суми, обявени за възнаграждение за доносите. Но какво възнаграждение може да бъде сумата от 30 долара?! При нас са отчетени единствено парите за почерпка при срещите, за компенсиране на пътните разходи, които Ерню е направил и пр. Нищо повече! Никакво възнаграждение за доноси. Всичко е било на идеологическа и приятелска основа.
– Какво се случва след това с Шарл Ерню?
– Просто поема го друг наш човек, Ерню расте в кариерата, но в даден момент, не мога да кажа кой, връзката между него и нас се прекъсва. Просто той отказва да сътрудничи с нас. Вие може ли да си представите, че един военен министър на Франция, особено на Франция, може да пише доноси за българското разузнаване?! Абсурд! Той по-скоро би се самоубил, отколкото да донася за нас.
– Добре де, защо французите тръбят, че министърът на отбраната на Франция при Митеран е бил български агент?
– Отново пълни глупости! Райко Николов е контактувал с Ерню още когато е бил студент. Има два мотива да го направи. Ерню е бил ляв, предполага се, че е участвал в сбирки, в мероприятия, откъдето би могло да почерпи полезна информация за политическите процеси във Франция. Опитвал се е да прави анализи и разбори пред нашите, естествено, без особена стойност, защото контактите му не са били на необходимото ниво. Другото е, че като надежден млад човек би могъл в перспектива да ни бъде полезен. Както казах обаче, Райко Николов (и изобщо разузнаването) е прекъснал връзките си с него много преди това, а от издигналия се вече до военен министър Шарл Ерню нямаме и грам информация. Така че за никакъв наш агент в негово лице не може да става въпрос! Е, може и да сме се опитали да помогнем в издигането на евентуалния бъдещ наш агент Шарл Ерню, но не сме получили никакви дивиденти… Както, ще ви призная под сурдинка, стана и с мое участие
“отгледан” от нас бъдещ финансов министър на Англия…
– Забягнал румънски разузнавач твърди, че Райко Николов е работил троен агент – на ДС, КГБ и на румънското разузнаване…?
– Знам за това.
Първо за КГБ. Ако това е истина, аз няма как да знам. Със съветските съветници на КГБ у нас съм поддържал, включително и на приятелска основа, връзки в продължение на 20-30 години. За такъв период нямаше как да не разбера подобно нещо. Все пак в даден период съм бил някакъв началник в разузнаването.
За румънците не знам. Но, вижте, нашите агенти не са футболна топка, за да ги прехвърлят от едно на друго приятелско разузнаване. Това са митове! Няма как КГБ да ползва наш агент, без да ни уведомят. Възможно е друго. Руснаци или румънци да вербуват наш агент, без да знаем и без те да знаят. Имаме такива случаи. Примерно имаме агент в Латинска Америка, с който сме прекъснали връзка, и след това той се предлага и се вербува от друго “братско” разузнаване, без ние да знаем. Но това е друго.
В случая с Райко Николов всичко е пълна боза. Някои приписват псевдонима му “Виноградов” на руснаците, други – на българите…
– Все пак остава въпросът: откъде е информацията на французите за вербовката на Шарл Ерню от Райко Николов, публикувана в техния “Експрес” през 1992 г., и защо го правят?
– Този въпрос има своя резон. Към този момент Ерню е вече покойник. Но Митеран е държавен глава, социалист. Предполагам, че френското контраразузнаване, което е едно от най-добрите в света, вече е имало информация за контактите на Райко Николов и Ерню – било чрез прехващане на кодирани телеграми, външно наблюдение и т.н. Съхранявало го е дълго време. Просто го подало на медиите в момент, в който е трябвало да се атакуват социалистите – видиш ли, Митеран е имал военен министър предател… В едно интервю си позволих да лансирам версията, че другият източник на информацията е възможно да бъде от източните служби. Тогава Бриго Аспарухов се засегна, защото по това време беше шеф на НРС, и дори се закани да ме даде под съд, но аз никъде не съм споменавал неговото име в контекста на моята хипотеза…
– Марин Райков. Възможно ли е служебният премиер да е агент на РУМНО, така да се каже “по наследствена линия”?
– Не, не вярвам! Не е възможно! Някои спекулират и с това, че при първото му назначение за посланик в Париж е имало някакви проблеми заради баща му, но за толкова години работа в дипломатическата дейност знам, че срокът за издаването на агреман беше в рамките на нормалното – все пак всяка страна си прави своите проучвания и т.н. А доколкото съм запознат с дипломатическите порядки,
второто му назначение изобщо нямаше да се състои
Изобщо цялата му дипломатическа кариера, а и дейността му като дипломат изключват подобно. Няма как редица негови дипломатически ходове да се връзват с принадлежността му към службите, още по-малко – към военното разузнаване. Това, че досега не фигурира в някой от докладите Комисиите по досиетата, изобщо не ме интересува. Още по-малко пък на последната – тази на милиционера Евтим Костадинов. Аз си имам собствени критерии.
– Питам, защото в общественото съзнание е вкоренено убеждението, че синовете на видни фигури и номенклатури от миналото са свързани по един или друг начин със службите – минали или настоящи…?
– Само по изключение, защото ни беше забранено да вербуваме синове на министри и висшата номенклатура. Имаше съвсем редки изключения. Може да ви шокира, но едно от тях беше малкият син на гуруто на ДС Григор Шопов – Иван, дипломат. За сметка на това по-големият му брат Любомир е абсолютно чист – никога по никакъв начин не е имал връзка с каквито и да е секретни служби. Той предпочете да се развива в съвсем друга посока.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
