О,приятели,мои…На света няма приятели!“ Аристотел
Аз съм жена на 31 години. Имам си приятел, който ме обича. За съжаление, обаче нямам приятели. Преди имах . Винаги бях отзивчива и добра с хората около мен, но се оказа че когато преди време си хванах приятел те почнаха да странят от мен или се опитваха да ме насъскват срещу гаджето ми тъй като съм била отделяла повече време с него, а не с тях като преди.
И така останах само с една, която я мислех за истинска, но се оказа че е лицемерна и се разделих с нея. Много пъти правих компромиси да се съберем, но не мога да съм с човек, който като ми дойде на гости да ме преджобва. И аз я разкарах. Сега обаче нямам никой.
Няма с кой да говоря по телефона, да излизам, да си ходим на гости. Приятелят ми също няма много- 3 души. Но и те не са голяма стока. Той е имал много повече, но ги бил разкарал понеже видял че само го използват.
Аз обаче смятам, че това е сериозен проблем. Утре като се оженя кого ще поканя- само роднини ли и 2-3 души? Аз като правя погача нали трябва да се канят жени- аз кого да поканя?
Мъчно ми е, че няма кой друг да поканя освен роднини и семейството ми. Какво ще правя като след 10 и повече години нямам роднини или са много по-малко. Без приятели на 40,50? Дайте ми съвет че ще се побъркам.
Когато станах на 30 години изпаднах в депресия понеже нямаше кой да поканя. А обикновено на юбилей трябва да има много хора и да се празнува по-шумно.
