Нали съм морско чедо, рибата винаги е заемала приоритетно място в менюто ми. Дори сега, когато най-вкусната риба – черноморската, изчезна от щандовете на халите, а десетките роми провикващи се до прегракване: “ Риба, рибааа! Прясна риба!“, предлагат всякаква друга, но не и уловена от нашето море, вкъщи рибата е на трапезата ни поне веднъж седмично. Понякога просто като салата от риба тон с маслен боб или пък пържена, печена на скара, панирана, на фурна, на чорба, маринована, веяна, сушена…
Лефер на керемида…Мммм! Не помня вече откога не съм виждала черноморски лефер. А когато бях дете, баба ми Елена често го приготвяше. За целта използваше най-обикновени турски керемиди, които бе дала на познат грънчар да ги затвори отстрани като гондоли. Изглеждаха почти като сегашните гледжосани съдове, които се продават в едно магазинче до Колхозния пазар.
В единия край на двора, дядо ми беше направил от стара голяма тенджера подобие на печка с дърва. Имаше си и вратичка, и подвижен кюнец за по-бързо разпалване , пък и да не опушва махалата. Та на това импровизирано барбекю се печеше рибата, на скара, или в случая в тези турски керемиди. И шишчета с орехови листа цвърчаха често, ама за тях – друг път…Уффф, пак се отплеснах, та се и окапах даже 😉
На въпроса за лефера. Няма лошо да се обърне няколко пъти на скарата и после с лимонче, бяло вино или биричка…Ама думата ми беше за онзи специален начин в турските керемиди…
Продукти:
Лефер (или друга по-мазничка морска риба) – 1-2 кг,
според апетита и броя на консуматорите
1 връзка пресен лук
1 глава кромид
няколко стръка пресен чесън,
(може 2-3 скилидки стар или пък на гранули)
1-2 пиперки
1 ч.ч. стъргани домати
1 шепа обезкостени маслини – може и без тях
1/2 ч сухо бяло вино
повечко магданоз
няколко зрънца черен пипер
сол на вкус
няколко резена лимон
лимон и за гарниране
малко зехтин
Приготвяне:
Зеленчуците и зелениите, без пипера и резените лимон, се задушават в зехтина докато останат на мазнина.
Половината от сместта разстиламе в предварително затоплените керемиди, рибата, (предварително почистена и осолена, задължително с главата, че иначе не е така вкусна!),полегнала отгоре, покрита с по няколко ивички пипер и някой и друг резен лимон и „завита“ с останалата задушена зеления. Ливва се по малко бяло вино. Покриват се с друга керемида и във фурната на топличко 🙂 за има-няма половин час, после махаме горните керемиди и печем докато остане на мазнина и се позлати отгоре.
Сервираме поръсена с магданоз и гарнирана с лимон. Да не забравяме и бялото вино или студена бира…
Може да се приготви и в йена или във фолио, ама според мен вкуса не е същия като в ония обикновени, негледжосани турски керемиди, пропили аромата и вкуса на предишните риби, сготвени в тях. Дядо ми разправяше, че в Куба я правели увита в бананов лист – е това искам да го кусам!
Снимка нямам, то и лефер няма 🙁 Ама си я представете…
Ох, пак се окапах :)))
