Психология на “Къртицата“ видяна 10645 коментари 24

2
Добави коментар
fruitcristal
fruitcristal

Вероятно познавате Борислава Крендева от блога „Душевна работилница“, който тя води в Woman.bg

В него психоложката хвърля в размишления всички нас и с темите, които засяга винаги успява да провокира струни в душите ни, които досега не сме и подозирали, че свирят приглушено.

Боби е част от екипа на психоложката Ани Владимирова, която е основател на сайта за онлайн терапия www.e-therapy.bg

Ани и членовете на нейния екип са работили по редица риалити предавания, сред които е и „Биг Брадър“. В момента тя и нейните колеги са заети с актуалния формат, който вълнува цяла България – „Къртицата“.

Борислава Крендева

Решихме да погледнем зад кулисите на „Къртицата“ и да зададем няколко интересни въпроси на Борислава, ето какво сподели тя с нас:

Какво представляват психо тестовете, през които са преминали участниците и различават ли се тези на известните личности от тези на хората избрани с кастинг?

Екипът на www.e-therapy.bg под ръководството на Ани Владимирова, е правил психологическия подбор на много и различни риалити продукции. Всеки формат има своите специфични изисквания към кандидат- участниците. Концепцията на предаването и продуцентите са факторите, които залагат параметрите на търсене. На тази база екипът изготвя методиките и преценява от колко и какви сита има нужда кастингът.

При всички положения, обаче, основният гръбнак, по който се движи методиката са сюжетно-ролевите игри. Това са изключително информативни техники, които разкриват личностови и поведенчески характеристики, както на индивидуално, така и на групово ниво. При игрите информацията е многопластова. С тях можем да засечем: активност, лидерство, самооценка, нестандартно мислене, умения за работа в екип, конфликтност, стратегии за решаване на проблеми и т.н.

Нормално е кастването на известните хора и другите кандидати да се различава, тъй като продуцентите имат вече идея какви са причините поради, които канят определен ВИП в конкретното риалити, и какви са очакванията към неговото участие. При хората желаещите да участват свободно, първото сито е един от ключовите моменти. Там и психолози, и продуценти за първи път виждат кандидатите и добиват представа дали има съвпадение на ниво персонажите заложени в идейната концепция на формата.

Всички кандидат участници (достигнали до финалните етапи на кастинга), без значение дали са популярни или не, задължително преминават през индивидуалано психологическо тестване и контрол, с цел да се предотврати влизането на човек в критично състояние и вътре да се обостри симптоматиката.

Какви са тези игри. Можеш ли да дадеш пример?

Последният кастинг за „Къртицата” беше едно голямо предизвикателство пред екипа ни. Една истинска заявка към професионалната ни креативност, тъй като техниките, които подготвяме за всеки даден кастинг са авторски разработки. Една от сюжетно ролевите игри в 3-тата фаза от кастването беше специфично модифицирана групова терапия. Тази игра постигна много и за двете страни. Информацията, която получихме ние като порфесионалисти беше многопосочна. Но познанието, което придобиха повечето участници за себе си, превърна този кастинг за тях в едно пътешествие към самите тях. Винаги сме държали на това, всеки един човек осмелил се да се яви на подобен кастинг, да направи своите лични находки за вътрешния си свят, независимо дали е одобрен или не за фактическото участие във формата.

Изненада ли ви нещо по време на кастингите?

Изненадата на този кастинг беше свързана със сериозната липса на женско присъствие. До момента никога не сме имали подобна ситуация. Нашата хипотеза се оформи покрай статута на мъжете, които се явяваха – голям процент безработни, отчаяни, търсещи бързи и вълшебни решения за справяне. Явно докато течеше кастингът, повечето жени бяха на работа или имаха достатъчно много отговорности, за да могат да си позволят да ги изоставят за цели 3 месеца. Разбира се, това е една хипотеза, която може да бъде проверявана, развивана, доказвана или отхвърляна от социолози, например или пък от политиците.

Кастинг за „Къртицата“

Може ли един психолог да предвиди как ще се развие поведението на дадена личност в течение на риалитито?

Ако намериш психолог, който да е изцяло уверен в това, че е способен напълно да предвиди поведението на друг човек, той вероятно е ясновидец или шарлатанин, но не и психолог. Наивно и нереалистично е да се твърди, че някой познава някого изцяло. А когато събереш под един покрив много и различни личности, тогава уравнението е с няколко неизвестни. „Формулата” се пресмята трудно.

Все пак нито медицината, нито психологията са точни науки, макар че са науки. Тук клишето, че човек е цяла Вселена е напълно вярно, а ние все още знаем толкова малко за човешкия мозък. Разбира се, можем да изследваме личността на човек, неговия темперамент, поведенчески реакции, стратегии за справяне, умение за колаборация, опит, среда и на тази база да направим съответните заключение и прогнози с определена точност. Това е и нашата основна роля, освен намирането на търсените персонажи.

Как се променя психиката на човек изолиран от външния свят и близките си?

Всяка една промяна е свързана със стрес и изисква усилие (физиологично и психологическо) на целия организъм по приспособяването към новите условия на живот. Всеки човек притежава личен адаптационен ресурс и той зависи както от типа нервна система, така и от личния опит. По време на изолация е съвсем нормално да се изострят някои от реакциите на човек, да се отключат определени потиснати и непреработени емоции, да падне прагът на търпимост и да се повиши реактивността и тревожността.

Тези „симптоми” като цяло са закономерни прояви на адаптационния синдром, но може и да има специфики. Например хора, които получават основно подкрепа от страна на близките си и са силно емоционално свързани с тях, понасят по-трудно изолацията и липсата на достъп до този ресурс. Тази липса разстройства цялостното им функциониране. Хора, които предимно са свикнали да разчитат на „собствени мускули” (поради различни житейски обстоятелства), показват по-бърза адаптация и хъс за справяне.

Според теб физическите изпитания показват на преден план истинската природа на човек или просто издават възможностите му да се справя с трудни ситуации?

И двете твърдения са верни и не се самоизключват. Не случайно природата е „измислила” кризите да са задължителен елемент от човешкото развитие. Само в ситуация на дискомфорт човек има възможност да се развива. Ако винаги ни е удобно и безметежно, никога няма да помръднем от зоната си на комфорт, за да постигнем каквото и да било.

Вероятно кризите са точно онзи ритник, който ни дава стартов тласък и пробуждат дремещия често неподозиран човешки потенциал. Ето защо е важно децата да бъдат възпитавани в приемане на трудностите и грешките като важна част от живота, като формиращи силната личност, да развиват физическата си издържливост и дисциплина, защото това тренира и психиката.

Също така е от изключителна важност децата да бъдат научени да отлагат удоволствието и да станат устойчиви на определени нива на фрустрация. Твърде често справянето с трудни ситуации няма нищо общо с истинския потенциал на човек, а с възпитателните стратегии на които е бил подложен, т.е. справянето с трудни ситуации (освен темпераментово обусловен), може да е и само един добре заучен модел, а не истинската природа на дадена личност. Затова е важно човек да експериментира с различни поведения, да има алтернатива. Риалити продукциите дават тази алтернатива доставяйки до зрителя различни типове поведенчески стратегии.

Възможно ли е човек да играе роля и в рамките на три месеца да не издаде истинската си същност?

Много хора искат да влязат в риалити продукция с цел да предизвикат на двубой формата… със себе си, т.е образа който имат за себе си. Да (си) докажат, че точно ТЕ ще успеят да запазят защитните си механизми непобутнати, а образът, с който дефилират пред света ще оцелее. За жалост тази борба е като да се надлъгваш с детектора на лъжата. Е, в риалити продукциите могат да оцелеят само най-автентичните хора. Маски се стапят от безжалостните прожектори осветяващи прецизно, системно и безпристрастно участниците. Освен финансовата стимулация, риалити продукциите имат най-голям смисъл за онези участници, които са тръгнали по пътя на самопознанието. Защото ако искаш да се скриеш там, ще бъдеш разкрит бързо… освен ако не си там за да бъдеш „Къртицата”. Във всички останали случаи мимикрията не е стратегия за оцеляване в риалити формат.

Кастинг за „Къртицата“

Какви качества трябва да притежава „Къртицата“?

Няма да раздавам жокери – идеята не е тази. Ако дам конкретни параметри на личността на Къртицата се губят смисълът и личните познавателни находки за всеки един зрител. Лъжата може би е най-съществената и най-използваната от стратегиите на живите същества в борбата им за оцеляване. Можем да я осъждаме морално, но не можем да оцелеем социално без нея. В това шоу всеки ще припознае за Къртицата или собствения си къртичи модел , или онзи модел с който се е сблъсквал в личните си отношения. Както написах в „Душевна работилница“: „Пожелаваме ви да успеете да разпознаете КОЙ Е КЪРТИЦАТА в шоуто, но и да разкриете Къртицата дълбоко в душата си, защото всички сме къртици – най-вече за самите себе си“