Тези дни съм на тема „приятелство”. Може би защото ми се наложи да си сменя апарата на мобилния телефон и да преписвам номера. Не че си ревизирам приятелите. Просто се озовах в един от онези мигове, които ми отварят очите и ми разбъркват реда в сърцето.
Реших да се възползвам от досадното въвеждане на номера в телефона и да си направя експеримент. Стигна ли до телефон от групата „приятели”, затварям очи и си представям лицето, очите, цвета на косата. Опитвам се да почувствам аромата на този приятел, да си спомня как звучи гласът му. Опитвам се да видя какво сме правили заедно, къде сме били и, най-вече, да усетя има ли обич между мен и него. Ако каналът на енергията е запушен, защо ми е този „приятел”? Защо съм му аз?
Една от любимите ми притчи е онази, в която попитали мъдрец колко вида приятели има и той изброил четири. Едните са като хляба и ги търсиш всеки ден, за да те нахранят. Другите са като лекарство. Тях ги търсиш само, когато са ти нужни, за да те излекуват и спасят. Има приятели като болестта – те винаги търсят теб, за да се излекуват и спасят. Но има и приятели като въздуха – понякога ги усещаш, понякога – не, но те винаги са с теб. Обичам щастливия край на тази притча!
Аз съм богата с приятели от всички видове. Имам такива, които чудесно умеят да ми съчувстват и да тъгуват с мен, имам и такива, които не се уморяват да се забавляват с мен (тези много ги обичам). Сама съм си ги избирала, сама съм си ги отглеждала и доброволно съм позволявала на някои от тях да се спасяват, грабейки от мен. По своя воля съм се жертвала за такива, които не заслужават и съм градила очаквания, сляпо вярвайки, че ще получа толкова, колкото давам. Миналото време в изреченията е правилно. Сега не съм такъв самоотвержен доброволец. Уча се да тръгвам първо от себе си.
Дълго време си мислех, че ако ме изостави приятел, причината е в него – той се е променил. Въпреки това страдах, плачех, будувах, опитвах се да си върна приятеля (в повечето случаи безуспешно). Накрая се предавах, втурвайки се през глава към ново приятелство, за да докажа на тръгналия си и на себе си, че съм истински приятел.
Сега знам, че променената винаги съм аз. И всяка промяна се случва, когато успея да нямам очаквания, а да имам изисквания и да ги отстоявам. Щом се науча да се доверявам на себе си и да слушам вътрешния си глас, когато ми казва, че някой не става за приятел. Променям се всеки път, щом кажа „не” без да умирам от страх, че губя приятел. И когато повярвам, че аз съм тази, която избира да задържи или да се сбогува с приятел. И това ми харесва.
Вървя напред със собственото си темпо и тези, които ме блъскат в гърба, за да ме засилят, всъщност ме спъват. Нямам нужда от тях. Нямам нужда и от приятели, които ме държат за ръката и искат от мен да ги влача. Не че не обичам да подавам ръка, но вече стриктно следвам правилото: „Прави само пожелано добро”. Останалото е разпиляване на енергия, чувства, време… и обикновено е безсмислено занимание.
И… номерата в групата „приятели”… намаляха. Паметта на телефона ми си отдъхна. Е, няма да лъжа, че беше лесно. Колебания, съмнения, изречения, които започват с „ами, ако му потрябвам, ако ми потрябва…”, сантименти, спомени… Какво ли не се въртеше в главата ми докато решавах кой номер остава и кой получава моето категорично „не”.
Тогава фейсбукът ми изпиука, че имам съобщение. Беше ме открила моя съученичка, която от години живее извън България. Тя започна да отговаря на моята представа за приятел много време след като завършихме училище. Беше ненадейно и странно, но беше хубаво. После замина, за да се върне при мен, докато се чудех какво да правя с нейния номер.
И разбрах колко е глупаво да се терзая, че искам да забравя няколко цифри. Защото винаги мога да се намеря с всеки, който ми е нужен и точно когато това е важно и за мен, и за него. Стига само да изчакам точния миг и да си поискам от Вселената точния човек.
Сашка Александрова
Вижте още:
Когато изгубиш всичко, имаш себе си
Научих се да пътешествам вътре в себе си
Сродна душа
Да погледнеш на себе си с други очи
Сбогом, детство!
43.075674
25.617151
Ако ви харесва, споделете: Like this:
Like Зареждане…
Related
