Убитият Явор Иванов
Две писма отвеждат полицията до 29-годишния Владимир Бошнаков. Те са написани от приятеля му Емил Даскалов дни преди да отиде на среща с Бошнаков в жилището му в столичния кв. „Надежда“ вечерта на 27 септември 2011 г. Уговорката е, че тогава Бошнаков ще му върне заем от 17 хил. лв.
Емил обаче подозирал Владимир, че стои зад изчезването на общия им приятел Явор Иванов, който също дал пари назаем на Владимир. Той потъва вдън замя вечерта на 14 септември 2011 г. и две седмици никой не знае къде. Безрезултатни остават опитите на семейството и приятелите му да го намерят.
Затова, когато тръгва към срещата с Бошнаков, Емил дава на приятелката си писмата, с уговорката, ако не се върне до час, да ги даде в полицията. В тях написал: “Отивам там, откъдето Явор не се върна”.
Тялото на Емил е открито разчленено, напъхано в черни чували в коридора на апартамента на Бошнаков. Явор е убит преди него. Обгорени останки от трупа на Явор са открити край село Дебели лак. Във вторник Софийският градски съд призна Бошнаков за виновен и му даде доживот през право на замяна за двете убийства.
“Независимо, че от Явор Иванов, са открити само останки, беше установено, че те са на същия човек, следи от чиято кръв има в жилището на подсъдимия”, каза съдия Снежана Кьосева. Тя посочи, че младежите са от една компания, а Бошнаков дължал пари на почти всички приятели. Той имал кредити и не работил. В дома му е открит постолетът “Глог”, с който е разстрелян в тила Емил. Намерени са ощее трион и нож, с които е рязано тялото.
След присъдата вчера потърсихме Любомира Бойчева. Тя изстена:
Явор беше животът ми, отнеха ми го
– Г-жо Бойчева, очаквахте ли най-суровата присъда – доживотен затвор без право на замяна, за Владимир Бошнаков, подсъдимия за убийството на сина ви?
– Това беше единствената присъда, която исках. Синът ми бе моят живот. Вече не мога да съм спокойна, но след края на делото почуствах удовлетворение от справедливата присъда.
– Какво бе първото нещо, което направихте, след като излязохте от съда?
– Видях децата, неговите приятели. Бяха страшно много. На погребението на Явор дойдоха около 200 човека, беше много обичан. Част от младежите бяха и в съда. Мисля, че след присъдата си отдъхнаха. За всички, които познаваха сина ми, делото беше много важно. Трябва да имат вяра в живота, за да останат в България.
– Какво е обяснението ви – защо се случват убийства, при които и извършителите, и жертвите са млади хора. Синът ви е искал да помогне, да даде заем.
– Искаше да помогне и на мен. Аз бях в тежко здравословно състояние, до известна степен и това има значение. Явор беше останал без работа, но не ми бе казал. Имаха невероятно хубава 6-годишна връзка с приятелката му Яна. Сериозно, изключително интелигентно момиче. Бяха щастливи, обичаха се. Това, което стана после, е нещо абсурдно. Не можех и да предположа, че ще се случи…
– Колко време след изчезването разбрахте, че Явор е убит?
– Отначало се казваше, че е отвлечен. После ме извикаха в полицията, докато е течала пресконференция. Съобщиха ми, че е изгорен… Повярвах, че той е жертвата, когато ми дадоха черепа. Синът ми беше огромен мъж. Когато ми дадоха папките, бяха четири, вече бях сигурна, че е той.
– Чели сте делото, всяка подробност от случилото се?
– Да. Трябваше да знам, само Явор имах. Баща му ни остави, когато беше на 6 г. Събра си нещата и започна свой живот. Появи се на едно от заседанията в съда, но не изчака докрая. Сама се грижих за Явор и ми го отнеха.
– Делото предстои да се гледа на още 2 инстанции. Какви са очакванията ви отсега нататък?
– Много търсих адвокат, на когото да имам доверие, и Господ ми изпрати такъв. През цялото време разчитах на адвокат Анадолска и ще продължавам да разчитам. Тя е професионалист и почтен човек.
– Общувате ли с майки на други жертви на престъпления?
– Не, след убийството се затворих. С мен бяха малко, но верни приятели. Помогнаха ми да премина през ужаса, който изживях. Изолирах се, но сега бих се свързала с тях. През живота си преминах сама, но отгледах достоен мъж.
– Къде работите?
– В полицията. Работила съм на смени. Исках синът ми да расте близо до мен, да бъде здрав, възпитан, да получи образование. Завърши вътрешен дизайн в Лесотехническия университет, дипломиран инженер. Покрай делото поддържах контакт само с бащата на другото убито момче Емил. Майката се възстановява след тежка операция. Явор и Емил бяха приятели от деца. Бяха най-близки в компанията. Другите се събраха около тях. Синът ми беше слънчев и контактен, доверчив.
– По делото стана ясно, че е вярвал в доброто у хората и затова е дал пари на заем.- Предоверяваше се, за съжаление.
– Сама ли живеете…
– Винаги съм била сама… Живеех само с Явор. Исках да се радвам на внуци, спокойствие не дочаках.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
