Д-р Николай Недев: Извадихме 5 тумора от мозъка на жена, след време ще оперираме още два!

1
Добави коментар
Tzvetomir-Ceco
Tzvetomir-Ceco

“Екип от лекари в бургаската неврохирургия извади 5 тумора от мозъка на 56-годишна жена. Хистологията показа, че туморите са доброкачествени, а най-големият от тях беше с размери 5 на 4 сантиметра. Преди да постъпи по спешност в нашата болница, пациентката се е лекувала в много скъпа и добре рекламирана клиника в съседна нам държава. Там обаче са извадили само един от туморите. За да си позволи операцията в чужбина, на семейството й се е наложило да продаде голяма част от имуществото си и е заплатило над 100 000 лв. за интервенцията”, сподели в интервю специално за в. “Доктор” д-р Николай Недев, началник на Отделението по неврохирургия в бургаската болница. Ето какво още каза д-р Недев за тънката линия между живота и смъртта, за главоболието, за неразумния ни начин на живот.

– Д-р Недев, здрава ли е вече пациентката ви?
– Да, след възстановяването й я изписахме в добро общо здравословно състояние. Преди дни свалихме и конците. Ние сме стари познайници, през 2005 или 2006 г. я оперирах по повод на менингиом. В началото на 2012 г. екип на отделението ни я оперира по повод на друг менингиом. След това се намериха няколко тумора в същата зона, един тумор в мозъчното стомахче и е оперирана двукратно в други клиники. В отделението постъпи в доста тежко състояние, с няколко тумора – 3 големи и няколко по-малки. Общо 5 тумора бяха, от които 3 в доста напреднал стадий. При операцията извадихме 3 менингиома от двигателната зона, както и най-големия – той беше 5 на 4 на 3.5 см! Другите 2 бяха по-малки – почти 4 на 4 см, и няколко колкото царевично зърно. Пациентката ни бързо се възстанови и вече си е у дома.

– Бяха ли вече засегнати някои функции?
– Да, бяха засегнати някои центрове в мозъка. Имаше пареза на десните крайници, както и нарушение при пресмятане, бяха потиснати математическите й способности. Не разбираше и не произнасяше добре думите, не можеше правилно да направи граматичен разбор на изречението и имаше проблеми с писането. Пациентката ни имаше и дефект на черепа, голям, около 10 на 10 см. Някъде по лечебното “трасе” й беше

премахната част от черепната кост –

вероятно заради направен оток или нещо друго.

– Сложна ли беше операцията?
– Не бих казал, че интервенцията беше от много сложните, ние извадихме туморите, проблемът беше с локализацията. При положение че бяха правени и други операции в същата зона, успех за нас беше, че на втория ден успяхме да я вертикализираме, да я изправим на крака. Около 90% от моториката се възстанови, сензорната функция също, остана проблемът с извършване на математически действия и известна невъзможност за писане. След операцията й направихме пластика на черепните кости с една голяма титаниева мрежа. На 5-ия ден я изписахме, на 10-ия свалихме конците. Сега е добре, но има проблем – малък тумор, около 10-12 мм, в доста деликатната вентрикуларна зона, както и още един, челен, под костта. Предстои да бъде изваден, той не представлява трудност за хирурзите. Когато болната се стабилизира напълно, ще бъдат оперирани и тези тумори. За вентрикулния тумор ще преценя дали ще се наложи да потърсим някоя специализирана клиника, каквато е тази в “Св. Иван Рилски”.

– Споменахте в разговора ни, че за вас това не е най-сложната операция.
– Наистина е така, рутинна е, имали сме и по-тежки случаи. Това са повърхностни тумори, които не се вадят толкова трудно. Случаят за нас като неврохирурзи е интересен най-вече с това, че

туморите са много като бройка…

Хистологията показа, че са доброкачествени, само дето никой не знае защо толкова много разрастват този вид тумори! Такъв растеж все още не е известен, но ние сме срещали – в нашето отделение сме оперирали поне 7-8 души с менингиоматоза, при които на различни места се появяват такива тумори. Имаме извадени и доста сложни тумори – става въпрос за такива, намиращи се в базалната част на мозъка. Те са с по-деликатна локализация, оперират се по-трудно и изискват опитни оператори. Имаме си хирурзи, ученици на големия проф. Карагьозов, беше консултант в Кувейт, човек, при когото се учеха англичани, италианци… Можем да го наречем иконата на неврохирургията ни!

– Според вас има ли прогресивен растеж на мозъчните тумори в последно време?
– Моето лично наблюдение е, че се увеличават менингеалните тумори, мозъчните метастази, което е свързано с нарастване броя на онкологичните заболявания като цяло. Нарастването е свързано със стреса, с лошото хранене на част от населението, с недобрата профилактика, тъй като понякога идват болни с авансирали онкологични злокачествени заболявания, на които дори не им е направена най-елементарна кръвна картина. Джипитата нямат талони, системата ни е крайно несъвършена.

– Как се справяте в болницата със свитите лимити, наложени от НЗОК?
– Бургаската болница е голяма, добре е менажирана, имаме си всичко, успяваме да се справим и с тези лимити. Надяваме се на нова апаратура, на гаманож, кибернож. Това е необходимо за страната ни, защото е скъпа процедура в съседни страни, в Европа, струва между 12 и 20 000 евро. У нас отдавна се говори, че ще се закупи такава техника, чува се и изведнъж излиза от дневен ред… А това е много важно за страната ни и за борбата с онкологичните заболявания на централната нервна система. През топлите месеци болницата ни е препълнена с пациенти, населението в региона надминава милион и половина души.

– Какви са основните симптоми при тумор в мозъка?
– На първо място е системното главоболие, силно в нощните и сутрешните часове, понякога е свързано с повръщане. Това е т.нар. хипертензионно главоболие. В зависимост от засегнатата зона на мозъка може да има психични промени като брадипсихия, както и количествени и качествени нарушения на съзнанието, световъртеж. Един епилептичен припадък в средната възраст винаги навежда на мисълта за мозъчен тумор или артериовенозна малформация в мозъка, която е като вид съдов тумор. При такъв припадък трябва да светне лампичката на първия лекар, който го прегледа, и да изпрати болния за преглед при невролог. Други симптоми са парезите, парализите, силно намаление на слуха, почти или въобще загуба на зрението…

– Оперирали сте ослепяла пациентка. При интервенцията се оказва, че причината е тумор, който е притиснал очния нерв. Спомняте ли си случая?
– Да, много добре го помня. Бяха атрофирали очните нерви… Това беше огромен тумор в оптикохиазмалната област, беше над половин банка, огромно образувание… Такова нещо не се среща често по света, хората се чудят на такива огромни обеми, които ние намираме в мозъка, защото то си има предистория. Това говори, че първичната,

доболничната мрежа, е на ниско ниво

Доста много такива запуснати случаи виждаме в практиката си!

– Не сте й върнали зрението, но поне сте й спасили живота!
– Зрението при тези атрофирали очни нерви нямаше как да й го възстановим… Загинали клетки или неврони в зрителната система не се възстановяват, тя е единствената, която не регенерира… И което от зрението вече е изгубено, макар и да не подозираме в началото, то тотално е изгубено…

– Какво бихте посъветвали читателите ни?
– Навреме да търсят специализирана медицинска помощ. Във всеки един средно голям град у нас вече има скенер. Ако не им помогне личният лекар, да потърсят невролог. Имаме добри специалисти в страната и могат да бъдат полезни в мозъчната патология, като детайлно си обработят случаите. Преди пациентите да предприемат каквито и да било пътувания за лечение в чужбина, непременно да се консултират с невролог, с неврохирург, за да им бъде поставена точна диагноза. Специалистът може да прецени дали да останат да се оперират тук, или да търсят помощ в други болници извън страната.

Люба МОМЧИЛОВА