Новият български филм „Цветът на хамелеона“ ще бъде посрещнат от зрителите с много предварителни очаквания и има няколко причини за това. Първо – филмът е създаден по творбата на Владимир Тодоров „Цинкограф“, същият е и автор на „Дзифт“ – превърнал се в събитие в родното кино, след което периодите за киноманите и кинокритиците в България се разделиха на „преди“ и „след“ „Дзифт“.
Проектът за „Цветът на хамелеона“ бе започнат от Явор Гърдев – изключително успешен театрален режисьор и дебютирал в киното именно с „Дзифт“. По ред причини Гърдев се оттегли и юздите пое вещият оператор Емил Христов.
На фестивала „Златна роза“ във Варна в края на миналата година „Цветът на хамелеона“ получи приза за най-добър филм. Списание „Variety“ пък само преди дни обяви Христов за един от десетте най-обещаващи европейски режисьори. Това нещо не се беше случвало от 12 години. С режисьорския си дебют Христов се намести там, където повече от десетилетие никой друг нашенец не успя. „Цветът на хамелеона“ ще бъде показан и на фестивала в Карлови Вари.
Не знам дали някой от екипа си е пожелавал подобен летящ старт, но ето – факт е. А от петък всеки ще може да види сам защо филмът с Руши Видинлиев е обявяван за стилен, интелигентен и поразяващ. Ами, защото е точно такъв.
Искам още в началото да заявя нещо много ясно – Руши Видинлиев Е актьор. С цялото ми уважение към музикалната му кариера, струва ми се, че в актьорската има много повече какво да покаже. Изпълнението на Руши като Батко Стаменов е изненадващо силно, а стоейки до имена като тези на Руси Чанев, Светлана Янчева, Деян Донков, Самуел Финци, Касиел Ноа Ашер, Христо Гърбов, Михаил Билалов, Видинлиев не показва и капка нестабилност. Известно е, че той е завършил актьорско майсторство в Англия, но досега не се бяхме сблъсквали с тази част от неговите възможности. Е, сблъсъкът е изумителен.
Действието в „Цветът на хамелеона“ може би се развива в България, а може би – не. Всъщност ,няма значение. Агентите на ДС, вербовчиците и прийомите, които използват, са представени с целия комичен абсурд на соц системата. Екипът зад филма си играе с авторитети, с типажи, подхожда саркастично към всички клишета, които неизменно се пораждат в политическия живот.
Макар и на пръв поглед филмът да се занимава с темата за комунистическото ни минало и с вечно актуалните агенти на Държавна сигурност, той по-скоро използва отправните точки на една такава тема и самоуверено се забавлява чрез абсурда, алогичното и естествената човешка наивност.
Всъщност в „Цветът на хамелеона“ няма нито един персонаж, който да е нормален. Всяка личност носи някаква маска, опитва се да сменя окраската си, точно както хамелеонът го прави. Някои успяват, други – не.
Кой всъщност е Батко Стаменов – луд ли е, болен онанист ли е, агент е на ДС, ЦРУ или КГБ? Това ще трябва да разберете сами, а да гледате филма горещо ви препоръчвам. Не защото няма да имате забележки към него, не защото ще гледате нещо невиждано досега. А защото от началото до самия му край ще усещате уверената мощ, с която се движи действието и кинаджийския кеф и интелигентност, с които е сглобявана историята.
За забележителната визия на „Цветът на хамелеона“ основна заслуга има операторът Крум Родригес. През последните години той се доказа като един от най-добрите оператори у нас. Фактът, че Емил Христов, който цял живот разказва истории чрез окото на камерата, е доверил режисьорския си дебют на Крум, говори категорично за пълното доверие, което му има.
Отново ще се върна към играта на Руши Видинлиев. Имайки предвид вече позабравената музикална кариера, която развиваше преди години, изненадата, че именно на него се поверява главната роля в този филм бе голяма. Но, след като гледате „Цветът на хамелеона“, ще се съгласите, че Видинлиев действително е правилният човек. Свеж, обработваем като пластелин, но и достатъчно уверен, за да бъде себе си, Руши носи онази актьорска свежест, от която напоследък имаме нужда. Ще ви дам само една подсказка – обърнете внимание на очите му. Актьорската игра не е просто добре научен текст, ясен глас и хубаво лице. Актьорът трябва да може да играе и с погледа си. Руши Видинлиев го умее.
Екранната му партньорка е станалата популярна от участието си в сериала „Под прикритие“ манекенка Ирена Милянкова. Нейното присъствие на екрана е осезаемо по-бледо, в сравнение с това на останалите. Или Милянкова просто е имала „лошия“ късмет да се заобиколи с наистина великолепни актьори, или ѝ е нужно малко повече самочувствие и напътствия, за да избяга от монотонното си излъчване.
Както вече споменах, останалият каст е обогатен със страхотни имена. Деян Донков прави зловещо-симпатична роля, а специално обърнете внимание на Йорданка Йовева, която играе ексцентричната и солидно извратената другарка Трибаджакова, превръщаща се моментално в любим персонаж на всички зрители.
„Цветът на хамелеона“ е черна комедия, смел трилър, сатирично-гротескна история. Мощна българска премиера, която вече жъне успехи зад граница. Дано и тук да бъде погледната като кино събитие, а не като „поредната история за прехода“, каквато не е.
Премиерата у нас е на 5 април.
