Социализмът е секси! Помните ли този девиз, който бе издигнат през 2006 г. на Бузлуджа? Или друг – „И София може да стане секси“ от 2011г. ?
На фона на всички тези леви копнежи през годините, присъствието на Мартин Захариев, български (бивш) издател на списанието на Хю Хефнър „Плейбой“ и бивш поборник на десните в листите на БСП е направо скучно. Щеше да е истински хит, ако социалистите бяха поканили някоя еротична звезда да поведе този път електората. Но не. В редиците на БСП винаги са се страхували от крайни решения – било да ги оглави жена, било да кажат, че са леви, или просто да се разделят на социалисти и други.
Вероятно поради това колебание, Захариев няма да влезе в парламента, както успя навремето Петър Курумбашев , но пък е на път да се превърне в символ на обновлението на столетницата. А то изглежда така: „Няма значение к’ви са ми убежденията. Важното е, че в момента съм застанал тука, защото мисля, че имам какво да дам“ (Захариев пред bTV). Това за убежденията го знаем отдавна. Но бившият издател на Плейбой има какво да вземе и май има какво да даде на БСП. Хората на Хю Хефнър продават мечти.
И така … стогодишната лява партия заспива уморена от мимикрията да е хем лява, хем дясна, хем център, хем националистична, хем интернационална, хем толерантна, хем не толкова, хем да обича различните като сексуална ориентация, хем искрено да ги ненавижда. Изтощена от такъв обем лицемерие, което причинява бръчки и други неудобства, тя изведнъж се събужда като едно слънчево и безгрижно Плейбой ООД. Отворило уста и крака за всички възможни прослойки – от олигарси до пенсионери, които припадат от глад. От леви активистки, запалени от екоидеи до изнурени от диети красавици със силиконов бюст, които позират в мъжки списания.
Всъщност, като се замисли човек, БСП наистина имаше нужда от Плейбой, а не само от епизодични и индивидуалистични плейбойове. Тази партия твърде дълго си задаваше въпроса коя е всъщност и се терзаеше как да представя това раздвоение на електората си, който упорито живее със спомени за времето на социалистическата държава. Словесните и фокуси с плоския данък се изчерпаха, изчерпа се и фантазията и да обяснява какво правят свръхбогати хора в една партия, която трябва да защитава работниците. А и защо е необходимо да го прави безкрайно? С Плейбой тази нужда отпада – просто всички се събират в името на любовта, защото са социалисти. И са секси.
Коментатор
