Петко Каравелов е роден в Копривщица
Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка, според финансиста Атанас Буров
Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.
Петко Стойчев Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.
Роден е на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица. Майка му и баща му Стойчо и Неделя има седем деца — четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария (майка на Рашко Маджаров).
Петко Каравелов заминава при брат си Любен Каравелов в Русия, където завършва право в Москва (1869). След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията.
След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).
След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София.
Като министър-председател на правителство на Либералната партия (1884-1886) Петко Каравелов извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България
През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I.
През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран.
През 1896 г. Петко Каравелов основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Министър-председател е за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия
Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“.
loading…
