Мен не ме е срам, нито страх да бъда сантиментална, дебела и добра… даже си се харесвам. Даже и други хора ме харесват. Даже тези хора са повечето. Което няма нищо общо. А всъщност всичко е общо.
Ах, мили мои, онази история с кафето я знаете – дето го нарекоха „висящо”. Според мен доста скапано и обречено название е това „висящо”. Ами че тъдява всеки намек за кофти надървеност или опасност от омекване се наказва жестоко! Дори жените са накокошинени от надървяне. С това име просто не разбирам кому беше нужно горкото кафе да бъде утрепано в зародиш…
И така: тамън някакъв всенароден възторг от тази идея да се разлее по улиците и се нароиха мастити „отличници”. Изчислиха, че тук има опит за обществена измама, щото 50 стотинки за едно кафе по петстотиншейсеиосам!? предплатени кафета, правят ъъъъ колосални суми, които лесно могат да бъдат откраднати, присвоени и отнесени в тайни сметки в швейцарски банки или в офшорни компании на Каймановите острови! И веднага отсякоха: „Не на мене тия”. „Знаем си номерата!”
Съвсем естествено и както си му е редът, се намеси и будният глас на местната интелигенция! Която ясно показа, че не спи, а бди! Бди същий стожер на морала и върл противник на разгула и секса преди брака! Извади мечовете на бесната си ирония и сарказъм и почна да сече безпощадно развяла коси в битка на полето на Безсмислените напъни…. Май достигна до некви висоти от сорта на: „висящи кюфтета”, „висящи огърлици”, „висящи курви” и „висящо правителство”.
Мдаааа. Преди, като се изказваха против това и онова, гледах на тях като на весели, немощни и безполезни бърборковци. Заченати, родени и израсли на принципа: „България не ме обича, а аз съм ебати пича“, както го синтезираха „Ъпсурт“.
И така взеха, че обляха в ирония, сарказъм и злоба нещо по същество безобидно добро – едно кафе. Без мляко и захар. И без късметче. Милото! (Рецептичката после, нали). Щото безпощадното отношението на интелигенцията към чалгата е ясно – тя е пошла и агресивна… ама жестът да подариш/изпиеш кафе…и той ли застрашава морала и обществото?! Или неща, дето не ги разбираме и не се интересуваме по правило се обливат в хумор, сатира и забава? И омраза. От безпомощност. Или немощ.
И така. Има тънка смислова разлика между „помагане“ и „споделяне“. Нали не си мислите, че 50 стотинки са „помощ“, мили мои?
Едно кафе струва една усмивка и нищо повече. Нито ще се овъргалят в несметни кинти барманите и собствениците на заведенията. Нито тези, дето ще го изпият ще са некви по-различни от тези, дето го предплащат… Дори в различно време и място това са едни и същи хора.
Иначе в атмосферата се появи усещането за надвиснала опасност! Това е вероятността по улиците да се появят някакви по-усмихнати хора. Некви по-ведри и спокойни или енергични и забавни индивиди и то само защото ще се е разляло необратимо по тази територия масово усещане за вежливост и добронамереност… Това е идеята – в отношението. Тук изобщо не става дума за „помощ“. Да употребиш едно такова кафе или да го предплатиш се равнява по отношение на „добър ден“! На една усмивка, на ведрост, на желание да подариш на някого добро настроение.
Този жест няма адресат. Просто витаещо в обществото усещане за добро настроение. Или за съществуващото Добро наблизо. 50-те стотинки за кафе се нареждат по качество на живот до следното: Добър ден! Как сте? (усмивка), до това да отворите врата и да пуснете дамата да влезе преди вас, да помогнете на майка с бебешка количка да пренесе количката си през стъпалата, да се усмихнете и да пожелаете „приятен ден“ на излизане.
Понеже огромна част от обществото успешно е зачеркнало тези жестове и ги е заклеймило, като знаци на слабост, амортизация, излишно хабене и прочее. Това общество прилича на един 8-ми клас, в който се присмиват на възпитаните и отличниците с цел да ги смачкат и принизят до нивото на тройкаджии. А мен ме ужасява представата за общество от тройкаджии. По улиците, в кафенетата, в асансьорите, в трамваите – страхливци, които се притесняват да са вежливи и възпитани, за да не се разсърдят местните лузъри и да им ударят по един зад врата. Ей, така – да не забравят, че са подчинени.
Голямо шубе тресе нацията. От едно кафе.
Рецепта за любимото ми Виенско кафе
Продукти: Хубаво кафе Бита сметана – сладка Шоколадови пръчици Канела
Приготвяте си силно, черно еспресо (аз си сипвам понякога и прясно мляко, но тогава се казва „меланж” това кафе). След като си го налеете в чашата добавяте щедра порция подсладена бита сметана, поръсвате с канелка и шоколадови пръчици. Пие се с бисквитки, които издържат на топене и не се разпадат, като се напоят в кафе. Любими са ми едни дето са залепени по средата с шоколадов крем или ванилия. Кремът ги кара да се държат стабилно.
