Муски пазят от митничари
В къщата на Сабри Мустафа в кърджалийското село Рани лист е дошъл млад кърджалиец, който преди 10-ина дни се оженил, но не можел да спи с жена си. Не се получавало, а бил “като бик” преди сватбата. А при 76-годишния имам го довело негово приятелско семейство. Петя ТЕНЕВА След срещата с духовника младият жених си тръгна усмихнат. “Нищо му няма. Притеснил се е, защото някой му е завидял и му е направил лоша магия”, казва Мустафа, който вече 20 г. приготвя муски и бае за здраве. В дома си той приема болни и здрави, българи, турци, роми, идвали са дори холандци. “Лошо нещо е хората да се делят”, отсича по този повод имамът. Той трудно говори български и признава, че може да помогне само на хора, които му имат доверие. Вярват му и християни и често ходят при него. Водят си за преводачи приятели – турци. 124 вида муски прави имамът – за здраве, за да има жената деца, против заекване, уплах, нощно напикаване… Те са само за добро, обяснява старецът. Даже онези, които той изработва против душмани, не са, за да им се случи нещо лошо, а за да не могат те да вредят. Десетки гурбетчии от региона прииждат в Рани лист и искат от него муски за късмет в чуждите земи. В селото дори говорят, че с такъв талисман митничарите не те спират на границата и не искат рушвети. “Е, това не знам дали е вярно. Но наистина така говорят хората”, казва духовникът. Той е честен към своите “пациенти” – бае за здраве, но види ли заболяване, директно им казва да потърсят лекар. Освен това от никого не взема пари. “Ако духовник ти иска пари за муска, за баене, за да помогне – той не е истински ходжа”, убеден е Сабри Мустафа. Една муска представлява кратък религиозен текст, който имамът пише на малък бял лист на арабски език. После сгъва листчето и го увива с парче син плат. Муската се носи в десния джоб на сакото или като медальон на врата, или се слага под възглавницата. Някои муски помагали за седмица, други трябвало да се ползват три месеца. Думите на листчето са само от Корана. Имамът преписал 124 текста и ги е номерирал в тетрадка, за да не разгръща всеки път свещената книга. А този Коран, почти връстник на имама, си има своя история. Останал от дядо му Сабри Керимов, който бил ходжа в селото. От него Мустафа научил и арабски език. Преди 1989 г. всички в района знаели за този Коран, скрит в сеното в стопанската постройка край къщата. Имамът с усмивка разказва, че по възродителния процес идвали на проверка в дома му. Някой им казал, че книгата е в сеното, а той научил това минути преди да пристигнат. Къде да я скрие – пъхнал я в широките шалвари на жена си Педрие и така успял да я запази. “Такива лоши времена имаше, но лошото минава”, казва Сабри Мустафа. А още той вярва, че когато мислиш добро, то се случва. Все пак какво пише в муските например за жена, която иска да има дете? Пише, че тя ще може да роди и че ще й помогне месо от видра – три малки парченца, колкото три зрънца от леща, и три капки сок от лоза, обяснява имамът на Рани лист./Труд
Публикувана на
7 Април 2009 година
Още статии
Топ новини
