І. Физико-химични свойства.
Амонякът е безцветен газ с много характерна и остра миризма. Лесно се разтваря във вода. Гори и е взривоопасен. Неутрализира се с органични киселини – азотна, оксалова, лимонена.
ІІ. Разпространение.
Амонякът намира широко приложение в промишлеността. В особено големи количества се използува в химическата промишленост, за производство на хладилници и хладилни инсталации, в козметичната и фармацевтична промишлености. Наблюдавани са редица случаи на аварии и отравяния: през 1972 г. в ТХК – Ст. Загора, когато се е образувало ОХЗ от петнадесет декара, през 1975 г. пак там са обгазени 40 декара, през 1984 г. в НХК – Плевен и т.н.
ІІІ.Път на проникване.
Основният път на проникване в организма на човека е дихателният, но отравяния са възможни и през устата и кожата.
ІV. Токсичност.
Токсична концентрация – 0,1 мг/л;
Летална концентрация – 0,35 – 0,7 мг/л при експозиция от няколко минути.
V.Механизъм на действие.
С водните пари и течния секрет от лигавиците амонякът образува амониева основа, която води до корозивни промени в засегнатите органи. Коликвационната некроза настъпва много бързо и прониква в голяма дълбочина. Това намалява здравината на трахеята или хранопровода и създава голяма опасност от перфорация при сондиране или интубация. Нарушава се киселинно-алкалното равновесие.
VІ. Патоанатомични промени.
Оточност на лигавиците в горните дихателни пътища и ларингса;
Оток на белия дроб.
VІІ. Клинична картина.
Няколко минути след контакта с амонячния газ се усеща дразнене на горните дихателни пътища и очите. Развива се остър конюнктивит, появяват се пристъпи от суха, дразнеща кашлица, болка зад гръдната кост, обилно сълзене и отделяне на секрет от носа. При по-масивни инхалации се наблюдават данни за остър трахеобронхит. Възниква опасност от развитието на ларингоспазъм и оток на гласните връзки. Развива се оток на белия дроб с последваща бронхопневмония. Налице е силно изразен задух и понякога се стига до загубата на съзнание и поява на тетаноподобни гърчове поради настъпилата алкалоза. В много тежки случаи смърт може да настъпи за няколко минути. При поглъщане на отровата през устата се наблюдават корозивни промени в устната кухина, хранопровода и стомаха, като още в първите часове се развива токсоалергичен оток. По устната лигавица се откриват зачервяване, оток, мръсни сиво-кафяви налепи, а понякога и мехури. Наблюдават се силни болки зад гръдната кост и в епигастралната област, саливация, дисфагия и повръщане (Внимание – опасност от аспирация!). В някои случаи около третия ден се появява повръщане с отделяне на големи части от лигавицата или диария с примес от кръв. Върху кожата при въздействие с високи концентрации се образува еритема, а впоследствие мехури, ерозии и язви. При увреждане на големи участъци се нарушават функциите на кожата.
VІІІ. Първа помощ и лечение.
� Първа помощ
Пострадалия се извежда от обгазената среда след поставяне на противогаз;
Очите се промиват с чиста вода в продължение на 10 минути;
Осигурява се чист въздух, инхалации на водни пари, отвара от лайка или разтворен във вода оцет;
В тежки случаи се дава кислород, пропуснат през 7% разтвор на оцетна киселина за половин час;
При поглъщане на отровата не се предизвиква повръщане; дава се обилно вода или 1-2% разтвор на оцетна, винена, млечна, лимонена киселина, разреден лимонов сок или оцет (две лъжички на чаша вода); промивка на стомаха може да се направи много внимателно до 15-та минута от постъпването на отровата; дава се белтъчна вода и след това медицински въглен; пораженията на кожата се промиват с вода или разреден разтвор на киселина.
� Лечение – основни принципи
Големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за овладяване на белодробния оток;
Противошокови и кардиопротективни средства;
Симптоматични средства – успокояващи кашлицата и отхрачващи сиропи;
Антибиотици.
